Европейците не могат да наблюдават безучастно израелско-палестинския конфликт, който продължава съвсем близко до южните им граници. Те трябва пресекат корените на социално-икономическата криза в ивицата Газа. "Хамас" носят голям дял от отговорността за тежката ситуация, но за два милиона палестинци няма бъдеще, докато израелската блокада продължава.
След 15 години безплодна политика на отказ от всякакви контакти с "Хамас", Европа трябва да възприеме прагматичен подход към движението, като го насърчи да участва в политически процес в подкрепа на дългосрочното развитие на палестинските територии. Европейците трябва да накарат президента Махмуд Абас да определи нова дата за палестинските избори, защото политическата реформа сред палестинците е основа за едни преговори по същество с Израел.
Във време, когато американската администрация дава ясни сигнали, че не приема близкоизточния конфликт като приоритет, Европа трябва да се намеси, за да предотврати ново насилие.
За да спре цикъла на насилие, Европейският съюз трябва да работи за решение в интерес на правата и на израелци, и на палестинци. Ако решение на конфликта с обособяване на две държави вече не е възможно, израелци и палестинци ще трябва да постигнат равенство в алтернативни политически рамки, включително в еднодържавен модел.
Всичко това се казва в позиция, разпространена през седмицата от Жан-Мари Гено, Даниел Леви и още четирима бивши дипломати и настоящи членове на Европейския съвет за външна политика.
Хю Ловат, сътрудник на Съвета, коментира темата в предаването "Събота 150"
Дни преди да сдаде властта, правителството на Бенямин Нетаняху даде "зелена светлина" на националистическо шествие в Ерусалим. Шествието е насрочено за идния вторник. От "Хамас" предупредиха с подновяване на войната от миналия месец, ако се стигне до провокации. Последната дума ще има новият кабинет, съставен от противниците на Нетаняху, стига да бъде утвърден от Кнесета в неделя.
Г-н Ловат, как бихте оценили рисковете от възобновяване на насилието в Ерусалим и ивицата Газа?
"Събитията в Ерусалим - на Храмовия хълм и в района Шейх Джара - са тези, които предизвикаха войната през май. Палестинците в Шейх Джара все още са изправени пред опасността да бъдат прокудени от домовете си през идните седмици. За отбелязване са и все по-интензивните опити на израелската крайна десница да провокира палестинците. Всичко това е притеснително - отново се заражда динамиката, която доведе до предишния конфликт".
Как оценявате влиянието на ЕС върху тези събития? Не е ли твърде "тиха" европейската дипломация?
"Европейският съюз последователно се маргинализира. Няма желание да вложи по-голям политически капитал в решаването на израелско-палестинския конфликт. Да, миналия месец видяхме посещение на европейски външни министри в Израел. Дадоха се изявления, но в тях нямаше много по същество. Европейците нямат реалистична стратегия за решаване на конфликта.
По отношение на ивицата Газа, Европейският съюз се ограничава в ролята на донор. Финансира хуманитарни операции и проекти за развитие на анклава, които сами по себе си не са маловажни. Но в контекста на цикличните войни между "Хамас" и Израел тези финансови инвестиции няма как да променят ситуацията в дългосрочен план. Евросъюзът не може да бъде и посредник, защото не поддържа контакти с една от страните от конфликта - "Хамас". Това само засилва усещането, че Европа сама се поставя в ъгъла".
Проектокабинетът на Нафтали Бенет е съставен от 8 партии, 3 от които са от националистическата десница, настроена срещу компромиси с палестинците. Освен това може да разчита само на 61 депутата в 120-местния Кнесет срещу много силна опозиция на "Ликуд". При тази политическа ситуация в Израел реалистично ли е да се очаква вдигане на икономическата блокада на ивицата Газа в краткосрочен и дори в средносрочен план - в близките години?
"Разбира се, никоя израелска партия, с изключение на Арабската листа и някои малки прогресивни фракции, не призовава за премахване на блокадата. Още по-малко биха го направили при сегашните обстоятелства. Но вече сме виждали как самият Нетаняху позволяваше облекчаване на ограниченията върху вноса и износа на стоки, върху разрешителните за палестинци от Газа да работят в Израел. Такава стъпка няма да е достатъчна в дългосрочен план, но в краткосрочен план ще заздрави примирието.
Европейската дипломация трябва да изясни на израелците, че бъдещият траен мир по границата с Газа изисква поне облекчаване на блокадата. Самите европейци и останалите представители на международната общност трябва да си дадат сметка за основния мотив на предишните ескалации на конфликта. За съжаление, днес виждаме американската администрация да тласка събитията в точно обратната посока - не към облекчаване, а към затягане на блокадата чрез нови механизми за наблюдение".
Ако ще преговаряме за облекчаване на блокадата, "Хамас" също трябва да направят компромиси. Мислите ли, че "Хамас" ще се отзоват на европейска инициатива за преговори с Израел?
"Да се вгледаме в предишните цикли на ескалация и деескалация в ивицата Газа. Мисля, че "Хамас" определено проявяваше интерес към формулата "облекчения срещу мир" - тя даже ги стимулираше да налагат мир по границата с Израел. А когато се стигаше до повторна ескалация, то това бе когато "Хамас" - правилно или погрешно - решаваше, че Израел е затегнал блокадата.
Това, разбира се, няма да е достатъчно в дългосрочен план, освен ако в Газа не бъде възстановено централното палестинско правителство. Към момента обаче палестинската власт като система става все по-авторитарна, неработеща, непредставителна и за много палестинци - нелегитимна. Налагането на такива институции в Газа е проблематично. Това поставя въпроса как да бъде възстановена и реформирана палестинската система за управление.
Към днешна дата перспектива за успешни преговори не се вижда. И от палестинска, и от израелска страна са необходими мащабни промени. Пределно ясно е, че към момента "Хамас" са настроени към конфронтация. Но, в крайна сметка, едно мирно споразумение е възможно, само ако палестинското общество е в състояние да го приеме. А за това ще е необходимо и съгласието на "Хамас". Въпросът е как да стигнем до смислени преговори - преговори с единни палестински институции, които подкрепят тези преговори и които включват "Хамас".
Интервюто на Добрин Йотов с Хю Ловат в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
