Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ученик с разследване на злоупотреби по програма на Министерството на спорта

Снимка: Ани Петрова

Къде държавата влага средствата, които взема от хазартните бизнеси, за да развива дейности по превенция на зависимости сред младите хора?

Кристиян Юлзари от sCOOl Media, ученик от Русе, потърси отговорите в свое разследване. Почти два месеца той проучва изразходването на парите по Национална програма за изпълнение на младежки дейности (НПИМД) по чл.10а от Закона за хазарта, управлявана от Министерството на младежта и спорта:

"След няколко разговора с хора от неправителствения сектор стана ясно, че Програмата е съпътствана от много недоразумения и като цяло тя работи по непрозрачен начин", разказа пред БНР ученикът.

Бюджетът на НПИМД се формира от задължителните годишни вноски на операторите на хазартни услуги за социално отговорно поведение. Парите се събират от Министерството на младежта, което ги разпределя в три направления. През 2021 г. конкретно бюджетът на Програмата възлиза на 5 405 000 лева.

След направено разследване Кристиян установява, че всяка година през НПИМД се финансират с големи суми неправителствени организации, които би трябвало да работят за превенция на зависимостите сред младите хора, но парите се получават от организации, чиято дейност е много трудно проследима.

"Проверката ни установи, че до момента организациите, които изпълняват проекти по направление реклама, имат само фейсбук страници, където публикуват снимки с два реда текст, което в никакъв случай не е дейност за качествена превенция на зависимостите", обясни той и уточни, че през тази година четири неправителствени организации са получили по 675 000 лева по първото направление на Програмата - реклама.

"Парите се дават в рамките на 6 месеца, т.е. организациите трябва да направят превенция на зависимостите сред младите хора през лятото, когато повечето от младите са на почивка и не са ангажирани с подобен вид дейности", посочи Кристиян Юлзари.  

Програмата действа от 5 години, но в концепцията ѝ не са заложени критерии, чрез които да се проследи доколко е ефективна.

Журналистката Мария Черешева, която е редактор на статията по разследването на Кристиян Юлзари, коментира в предаването "12+3", че от изводите от задълбоченото разследване на ученика от Русе изглежда, че "едни организации се захранват с големи суми за извършване на дейности, чиято цел се разминава с очакваните резултати".

Според нея не се вижда дейностите по програмата да са насочени към рискови групи

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна