Светът е изправен пред първата геоикономическа война, заяви в 15-тия епизод на подкаста „На всяка цена“ доцент Александър Ганчев, който преподава в Стопанската академия в Свищов и следи отблизо ситуацията в Съединените щати. Ганчев е категоричен, че инициативата „Да изградим отново по-добър свят“ е едно от най-силните послания от срещата на лидерите на страните от Г7 във Великобритания.
„Ще се сблъскат две инициативи, която цел е постигане на геополитически цели с икономически средства – т.е. ще станем свидетели на война с икономически средства на САЩ и неговите партньори и Китай от друга страна“, коментира Ганчев.
Въпреки че мащабният инфраструктурен проект, който цели да бъде алтернатива на „Един пояс, един път“, е много амбициозен, е трудно да се повярва, че в следващите години ще има сериозен резултат. Според Ганчев става дума за много различни по характер противници и докато в Пекин решенията се вземат бързо, то разговорите в Г7 може да буксуват, тъй като интересите на всяка от държавите във формата са много различни.
Точен, но слаб удар във вратата на Китай
Лидерите на седемте най-големи икономики в света изразиха притесненията си от случващото се в Китай и нарастващата мощ на Пекин благодарение на средства, които Западът не одобрява. Въпреки това отзвукът от посланието, особено на президента Джо Байдън, не бе толкова силен, колкото Вашингтон би желал преди срещата с руския президент Владимир Путин утре, коментира Александър Ганчев. „Изстрелът към вратата на Китай беше точен, но слаб. Той беше париран много бързо от Китай, даже ме учуди силата и остротата на китайската реакция“, попълни експертът, като подчерта, че останалите държави от Г7 не са били толкова твърди в позицията си срещу Пекин. Това се отнася дори за „леко враждебната“ Япония по отношение на действията на Китай, каза още финансистът.
Глобален данък – единен отказ от икономическа свобода
Въпреки че редица икономисти и финансисти одобряват идеята за въвеждане на глобален минимум при данъчното облагане на големите корпорации, Александър Ганчев не е сред тях. „Какво ще стане, ако първоначално се приеме ставка от 15 %, но след това бъде увеличена на 21%“, коментира експертът и допълни, че по този начин може да се стигне до глобален минимум не само на мултинационалните корпорации, но и на отделни личности.
Ако страните се съгласят на глобален данък, това е отказ от собствената им икономическа свобода, категоричен е още доц. Ганчев.
Големият слон в стаята, за който никой не говори
Според финансиста първопричината да се предложи глобалният корпоративен минимум за облагане на корпорациите е необходимостта от финансиране на все по-големите държавни разходи. Ганчев припомни, че държавите от Г7 са силно задлъжнели, а печатането на пари в опит да се стимулира икономиката води до покачване на инфлацията, което ще се окаже проблематично.
Цялото интервю с него може да чуете в звуковия файл.
