Създадена в 1942 г., танцовата драма „Нестинарка“ е изключителен пример за това как един шедьовър в младите години на Марин Големинов сякаш програмира цялото му бъдещо творчество, дори в чисто инструментални творби – с типичния големиновски лаконизъм, с яснота – темброва, хармоническа, с ярката образност в цялото му творчество. Закърмен с езичеството и древния фолклор на Западна България, за него едното и другото стават начин на чувстване и мислене.
Друг е подходът на Христо Манолов – авторът на първия български балет, „Змей и Яна“ (1937 г.) Трактовката му на много разпространения мотив за любовта на змей и мома не достига митологичното тайнство на Марин Големинов. Разгръща сюжета в романтичен план – като борба между добро и зло. Доброто, любовта на Яна с момъка Босилко, надмогва злото (Змея), краят е щастлив.
И Марин Големинов, и Христо Манолов са предпочели танца пред варианта музика – слово. И за двамата балетното клише не съответства на митологичната образност. Така че творбата си Големинов замисля като танцова драма, а Манолов я именува „фантастична танцова пантомима“.
Избрани фрагменти от двете творби може да слушате на 17 и 24 юни от 16.30 часа по програма „Христо Ботев“
