Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Христо Тодоров: С пандемията натрупахме безценен опит в справянето с остри ситуации

На 21 март 2020 г. бяха ограничени пътуванията без неотложен повод.
Снимка: БГНЕС

Пандемията трябва да се използва за институционален градеж, институциите да бъдат укрепвани и да се развива тяхната дееспособност. Това мнение изрази в интервю за БНР проф. Христо Тодоров от Нов български университет преди кръгла маса, на която ще се обсъждат извънредните мерки и действията на институциите през последната година и половина.

Според проф. Тодоров е бил натрупан „безценен опит в справянето с остри ситуации и би било глупаво да не си извлечем поуките, да се спъваме все в един и същи камък“.

Решаващият фактор в действията не само на нашето правителство, но и на голяма част от страните в Европа, беше неизвестността на размера на опасността, изтъкна Христо Тодоров в предаването „Преди всички“.

В дебатите върху мерките в много страни се утвърждава леко раздразнената теза, че правителствата са реагирали прекомерно. Това е естествено, но въз основа на знанията, които имаме в момента, поясни той.

Доколко прекомерните ограничителни мерки са се оказали ефективни, е въпрос на анализ, допълни проф. Тодоров.

При такива драстични мерки, които се взимат в толкова кратки срокове, винаги на преден план ще излиза въпросът за легитимността, смята проф. Христо Тодоров.

В нашия случай в комуникацията с обществото могат да се видят сериозни дефицити, отчита Тодоров. По думите му публичните говорители с времето са станали по-опитни, по-добре са дозирали посланията си, обрали са част от емоционалните изблици от началото на пандемията.

Свръхреакцията идва от неувереност в капацитета на системата, в нейната дееспособност. Този капацитет се разви във времето и това донесе известно спокойствие както в обществото, така и сред тези, които управляват процеса.“

С оглед на моментната ситуация ние стоим добре. Нивото на мерките е като че ли адекватно. Въпросът опира до това какво може да се прогнозира и какво не може да се прогнозира“, коментира преподавателят.

Органите, управляващи целия процес, трябва да съобразяват както краткосрочните, така и дългосрочните заплахи, обобщи Христо Тодоров.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.