Дисбаланси по региони и разминаване в търсенето и предлагането на специалисти установява карта на висшето образование в България, публикувана за едномесечно обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката.
Броят на студентите е едва 53 на сто от общия капацитет на всички професионални направления и висши училища у нас, е един от дисбалансите, установени в картата.
В 29 направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в направление „Математика“ - едва 19%.
Остават свободни над 10 сто от местата държавна поръчка в 10 приоритетни направления като „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 2/3 от утвърдените бройки държавна поръчка.
Едни от най-масовите направления са „Икономика“, „Педагогика“, „Администрация и управление“.
Най-много висши училища - 27, има в Югозападния район, който включва София. На другия полюс е Северозападният, в който е базирано само едно висше училище (Медицински университет - Плевен), а други три действат чрез филиали.
Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите висшисти. От 2015 г. до 2019 г. , са завършили над 263 хиляди студенти-почти половината от тях от Югозападния район. Подобен е процентът и на висшистите, които са останали да работят там. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране.
