"Първото решение на Европейския съд за Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) по сигнали от Румъния засяга и България, защото изяснява правната му стойност... Има още много живот в МСП. Решението отваря вратите за възраждането на механизма и показва, че той не е съвсем толкова беззъб, колкото си мислехме. Ако се окаже, че този механизъм има зъби и хапе, би могло да се приложи и към кандидатки за членство в Европейския съюз".
Мнението е на Аделина Марини, издател на сайта Еuinside, изследовател на Механизма за сътрудничество и проверка.
"За първи път Европейският съюз тълкува МСП. Този механизъм е създаден от Европейската комисия чрез две решения - за Румъния и за България. За Румъния имаше четири показателя, които да изпълни, за България - шест. С това тълкувание съдът развързва ръцете и на български съдилища, ако попаднат на дела, които са свързани с някой от шестте показателя на МСП".
Съдът на ЕС е обединил шест искания на румънски съдилища, някои от делата са заведени от НПО.
"Тълкуването на съда е много ясно - тъй като това е решение на институция на ЕС, има силата на закон... България е длъжна да изпълнява показателите... Решението на съда не задължава Комисията да отвори отново МСП за България, но поставя под въпрос доколко това решение е било оправдано. В момента Комисията не работи по МСП, но той е активен", каза Марини в предаването "Събота 150".
По думите ѝ МСП може да се разглежда и в контекста на регламента за суспендиране на еврофондове при случаи с проблеми с върховенството на закона.
"От наша страна МСП може да се използва като доказателство за проблеми с върховенство на закона, което автоматично означава спиране на еврофондове".
Интервюто с Аделина Марини можете да чуете в звуковия файл.