Eмисия новини
от 10.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Танцови маниаци“ на фестивала "Антистатик"

Фрагмент от спектакъла „Танцови маниаци“
Снимка: Теодора Симова

Симона Дяконеску е хореограф и филмов творец, работи в Букурещ, Румъния. Основател е и директор на "Tangas Collectiv" и на "Букурещ денс фестивал" към Националния танцов център в столицата на северната ни съседка. Тя създава хореографията на „Танцови маниаци“:

"Да, това е, което се случва с „Танцовите маниаци“ през 1580 година в Страсбург, и това е и темата на моя пърформанс - хората са танцували насила, което ще рече, че те въобще не са искали да танцуват. Започнало е от едно лице - жена на име г-жа София. В продължение на два месеца стотици хора са танцували неконтролируемо по площада. Този начин на танцуване днес бихме нарекли рейв или импровизирано танцуване. Считало се е за мания и явлението е било етикетирано като танцова епидемия или танцова пандемия. Хората били като заразени, невиждащи и нечуващи, но те виждали и чували останалите и музиката на тъпаните. Това е темата. Възможно е танцуването да е предизвикано от вид гъби (мораво рогче - бел. ред.). Но на практика вероятно танцуването е било провокирано и от суровите условия, в които са живели тогава, конфликтът, който са имали с духовенството, с властите, бедността, болестите. Това е и темата на „Танцови маниаци" днес. Когато за пръв път предложих проекта на Националния танцов център беше в края на 2019-а, условията не бяха пандемични, но когато на практика започнах работата по проекта, вече имаше пандемия", каза за БНР Симона Дяконеску.

Симона Дяконеску      Снимка: Теодора Симова

Връзката, която открих, докато работих върху сценария на шоуто, беше по-скоро свързана с начина, по който действаха властите, за да се справят със ситуацията, защото те бяха поразени от непозната дотогава ситуация.

"Взетите отначало мерки не бяха ефективни - те доведоха до по-широкото разпространение на епидемията, вместо до ограничаването й. Тъй като шоуто е някак си иронично, създаденият от мен текст е насочен към властите и към широката публика, към цялото население. Понякога действията им не са съгласувани, когато се занимават с правила и регулации. Друго нещо е, че нито един от маниаците от онази епоха не е попитан защо всъщност танцува. Мисля, че дори и днес сме склонни да разказваме истории от гледната точка на наблюдателя, имаме толкова много мнения относно толкова много неща, които не познаваме перфектно. И това е което се е случвало, въпреки че са отминали 500 или 600 години. Междувременно човечеството не се е променило толкова много".

Фрагмент от спектакъла „Танцови маниаци“    Снимка: Теодора Симова

Тъй като шоуто е някак си иронично, създаденият от мен текст е насочен към властите и към широката публика, към цялото население, допълни в предаването "Нощен хоризонт" Дяконеску.

Ана Пападима също е от Националния танцов център. Тя координира програмата, по която е създадена хореографията на Симона „Танцови маниаци", а също и на Вили Прагър „По-малко може да е повече, но понякога по-малкото е нищо“ и ръководи и още седем други проекта.

"От това, което говорихме с домакините ни, изглежда, че ситуацията на танцовото изкуство в Румъния е подобна на случващото се тук в София. Има общност от творци, които произвеждат, борят се, но има много малко пространства и възможности за финансиране. Така че, трябва да се полагат усилия не само за създаването на шоута, но и да се бориш, за да бъдат представени пред публика. И особено сега ние от Центъра се опитваме да работим само с независими артисти и се стремим да им предложим тази възможност да работят, както и да се представят пред публика. Освен това, осигуряваме подкрепа за подготовка на артисти и в момента очакваме артисти от България да гостуват в Румъния, за да представят свои пърформанси, хореографии".

Фрагмент от спектакъла „Танцови маниаци“      Снимка:Теодора Симова

Ана Пападима планира да направи втора част на „Танцови маниаци", който ще бъде насочен към така наречената "танцова епидемия" в Мадагаскар през 1863 година.

"Да, това е темата на моето изследване - че тези "танцови епидемии" се появяват по време на кризи. Защото в Страсбург се появява, след като черната чума покосява града, когато са били в най-лошо финансово състояние. А в Мадагаскар се случва по времето на крал Радама II, наследил майка си Ранавалона I. Той е бил, който премахва правилата, предприети от майка му с цел да предотврати френското влияние в страната. Така че, той е бил прогресист от гледна точка на Запада, но от гледна точка на населението не е бил владетел, който да запази остров Мадагаскар от европейското влияние. Тази "епидемия" - всъщност не знам дали може да бъде наречена епидемия - се появява в посочените условия на обществено-политическа криза. Същевременно това е свързано с ритуали, които са били извършвани по онова време на Мадагаскар, свързани с танца - защото хората са искали да бъдат обединени с предците си, за да може по някакъв начин те да чуват проблемите. Аз съм в началото на изследването на този проект. Надявам се през първата половина на следващата година да успея да подготвя това шоу".

Повече може да чуете в звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.