Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската агенция за борба с градушките иска споразумение за взаимодействие с румънската

Снимка: Здравка Маслянкова

Градушката, която нанесе огромни материални щети в Червен бряг и унищожи земеделска продукция във Врачанско на 1 юли, , изпълнителен директор на Агенцията за борба с градушките. На летище Горна Оряховица в неделя Славеев обсъди ситуацията с водещи руски експерти. 

Агенцията за борба с градушките не е неглижирала градоносните облаци в Северозападна България, но малка част от тях са били в обсега на ракетните площадки, от които са изстреляни почти 200 ракети, поясни Цветелина Димитрова, главен директор технически и оперативни дейности в Агенцията и обясни какво е направено и защо по думите ѝ не е можело да се реагира по-адекватно, за да не се стигне до огромните щети, които нанесе градушката на 1 юли в Червен бряг и във Врачанско:  

„Трябва да се започне работата в определен момент, когато все още няма формирани големи градови зърна. Това го определяме по радарната информация, която получаваме на всеки 4 минути. Точно да се определи мястото, където ще трябва да се засее облака, и за това място ние имаме определен брой ракети, които трябва да бъдат изстреляни. Почти всеки от тези моменти бяха нарушени. Процесът навлезе, както ние му казваме, готов в област Монтана. Колегите там изстрелват почти 200 ракети. Този процес продължава да се развива в област Враца. Около 15 километра е диаметърът на облака, който дава град на земята". 

Цветелина Димитрова, главен директор технически и оперативни дейности в Агенцията за борба с градушките

Радарната информация показва, че много малка част от този облак е в обсега на ракетните площадки. Не може да се намесят и самолетите от летище Горна Оряховица, категорична е Цветелина Димитрова от Агенцията за борба с градушките: 

„Не може да се реагира, защото самолетът не може да влезе там, където са ракетите, опасно е. Това се случва между Стара планина и границите на ракетните площадки. На този етап имаме разрешение за работа със самолетите на 3000 метра само, а Стара планина е висока планина, така че от гледна точка безопасност на полетите беше невъзможно. За това нещо ние имаме записи. Няма с какво да засеем. Около 30% от действителния обем, който трябваше да засеем на облака, ние сме засели. Просто нямаме ракетни площадки там. Няма гаранция, че отново няма да се случи това бедствие“. 

Гражданите, чието имущество в Северозападна България беше унищожено при градушката на 1 юли, нямат основания да водят дела срещу държавата и срещу Изпълнителната агенция за борба с градушките, категоричен е ръководителят на Агенцията Ваньо Славеев: 

„Все още не е завършило обследването на поразените територии. В момента, в който се извърши обследването, тогава ще бъде ясна щетата. Все още не можем да говорим за числа. Тази стихия не е можело да бъде предотвратена, така че не виждам как ще бъдат заведени искове. Човек има определени възможности да модифицира природата, но това е в много малки граници. При такива супер клетки, която се развива в Регионалната дирекция за борба с градушките – Враца, продължава към Плевен, момчетата не е имало какво да направят. Не е имало техническата възможност да се въздейства върху тази клетка“. 

Снимка: Здравка Маслянкова

30 милиона декара земеделска земя от Плевен до Варна и от Дунав до Стара планина от месец май тази година се опазват от градушки със самолети, базирани на летище Горна Оряховица. С ракети се защитават 22 милиона декара ниви. Самолетният способ помага за защита и на землища в населените места, където използването на противоградни ракети е забранено. В пилотния самолетен способ се използват три частни самолета, изпълнителят е избран с обществена поръчка, а проектът е за пет милиона лева. За ефективността на самолетния способ изпълнителният директор на Агенцията за борба с градушките Ваньо Славеев заяви:

„Като цяло ефект от самолетите има, но не трябва да забравяме, че тези клетки, които се развиват тук, са малко по-слабички от тези, които бяха на запад. За догодина имаме намерението да продължим самолетния способ, но три самолета са малко, трябват поне четири или пет самолета, за да е гарантирана защитата, ако намерим финансиране. Сегашните пет милиона лева вече се стопиха и имаме средства за около един месец още. Ще търсим помощ от Междуведомствена комисия и т.н. поне да се завърши сезона, за да има ефект. Ние по обществена поръчка имаме право на 50% от първоначалната стойност, т.е. 2,5 милиона лева, но имайки предвид че процесите през юли, август, септември са по-нарядко, би трябвало да ни стигнат. Никой не го е правил в България и никой не знае колко ще струва“. 

Ваньо Славеев посочи, че е обсъждал с ръководителя на Румънската агенция за борба с градушките да се настоява за междуправителствено споразумение българските самолети да може да навлизат в румънското въздушно пространство и румънските в българското при борбата с градушките.  

Репортажа от Горна Оряховица на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл. 

Ваньо Славеев, изпълнителен директор на Агенцията за борба с градушките

Снимки: Здравка Маслянкова

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени