Прокуратурата поиска от Комисията за енергийно и водно регулиране да изясни как са определени новите по-високи цени на тока и дали могат да бъдат променени правилата за цените на парното и топлата вода.
Искането е свързано с решението на прокуратурата да се самосезира за поскъпването, което влезе в сила от 1 юли.
От енергийния регулатор заявиха, че ще отговорят на прокуратурата в срок, но смятат за неприложимо искането цената на парното да бъде определяна всеки месец, а не прогнозно на годишна база.
Аргументът е, че това би означавало всеки месец да бъде отчитана потребената топлинната енергия на 400 хиляди абонати, които при това имат в жилищата си по няколко измервателни уреда.
Според регулатора твърдението, че заради този начин на ценообразуване миналия отоплителен сезон потребителите на топлинна енергия са кредитирали топлофикациите с 29 милиона лева, не отговаря на истината.
В предаването "Нещо повече" Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" коментира, че това е "въртене в кръг, но в крайна сметка не се случва нищо":
"Ако се върнем много назад във времето, ще видим, че сме опитвали всякакви формули и експерименти за определяне на тези цени - имали сме и дълги ценови периоди по 1 година, имали сме и периоди от по 3 месеца. В една развита пазарна икономика всеки модел е възможен, стига дружествата да могат да си управляват ценовия риск, да си хеджират риска. Проблемът обаче си остава, че за каквито и ценови периоди да говорим, те винаги се вземат от една комисия - на закрито заседание с таен вот на нейните членове. Следователно няма как да постигнем онова ниво на отговорност и на прозрачност на комисията, която, носейки такава отговорност, да бъде с открито лице към обществото, което да вярва на справедливостта в нейните решения".
По думите на Николов докато не се изчисти въпросът за носенето на отговорност от регулаторния орган за взетите от него решения, ще продължим да се въртим в този безкраен дебат.
"Самосезирането от страна на прокуратурата е новина. До 2012 година почти всяко едно такова решение на КЕВР беше атакувано от граждански организации и граждани и подлежеше на съдебен контрол. 2012-а година беше приета една поправка в Закона за енергетиката, която ограничи възможността заинтересованите страни да обжалват решенията на КЕВР и такава възможност остана само за дружествата, чиито цени се регулират, т.е. ако дадена топлофикация не е доволна от цената, която ѝ е определена от КЕВР, тя може да обжалва, ако обаче потребителите не са доволни, не могат да обжалват. И остана само прокуратурата, която има такова право да протестира тези цени", коментира още той.
Интервюто на Диана Янкулова с Богомил Николов можете да чуете от звуковия файл.
