Главен герой на "Нашият ден" е писателят и психолог Любомир Николов. Той представя новата си книга, по-точно първия си роман "Крайни мерки". Любомир Николов е автор на сборниците с разкази: "Фламинго за обяд" , "Щастливите хора", „Въжеиграчът Карой", „Очи на сляп, език на болен” и "Натюрморт с мъже", номинирани за наградата "Хеликон" през 2010, 2012 и 2014 г., както и на сборника с новели „Слънчев бряг – код жълто” 2013 г. Носител е на наградата „Чудомир” и на други литературни награди.
"Мислим се за монолитни и правилни, следваме свои ценности и ставайки сутрин, започваме новия ден с подредбата на предвидимия свят от вчера. Има обаче неща, които са неподредени: останките от разбил се самолет, петната кръв, пръснатите топчета по пода, звукът от шамар и счупената кост, всичко счупено, взривено, хвърлено и разбито на части. Има свят, който се създава, като се счупи тоя. И тогава проглеждаме пак. Има странно спокойствие в повредената хармония."
Има нов свят за разказване и Любо Николов пак е намерил невъзможните герои за тази невъзможна история. Красива, многопластова, неочаквана и хипнотично убедителна.
Любомир Николов разказа повече и за опита си като психолог, който му е помогнал и за писането на литературни произведения:
"Аз съм малко Меркуриев тип – всичко правя малко по-бързо, отколкото трябва. Така и пиша. Мисля, че краткият разказ е нещо наистина красиво, ако се направи както трябва. И това е едно уважение към читателя.
Общото между хумористичните и фантастичните разкази е моето пречупване на света, защото обичайното не ми е интересно. Фантастиката ми трябва малко като футурология, да ми доразвие идеите. Един разказ става лесно на базата на "Какво би било, ако...". И ако се измести малко в бъдещето. А хуморът блика от това, че хората са адски сериозни, че се адски убедени колко са правилни... Аз не робувам на принципи, защото когато човек смята нещо винаги за правилно, той не е гъвкав."
Снимки – изд. "Сиела".
Чуйте повече в звуковия файл.
