На 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди човек оставя първите следи по повърхността на Луната. Това е Нийл Армстронг.
Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация.
Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци, при които се прелита над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националният флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност.
Монтират се научни уреди – сеизмометър и лазерен отражател – за определяне на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята.
Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис:
„Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество“ и с подписи на Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.
Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин., след което се прибира в Лунния модул, а Армстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.
“Само България не членува в Европейската космическа агенция. Ще направим всичко възможно да изпратим мъж и жена, които да бъдат първите български астронавти в НАСА“ – думи на Слави Трифонов от 12 юли.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Лъчезар Филипов, дългогодишен учен в Института за космически изследвания при БАН:
“Бил съм консултант на първия космически полет на Георги Иванов. Бях ръководител на програмата на втория полет на Александров. Изпращането на космонавт има два варианта – да си платим на американците да изстрелят наш космонавт, това са туристите. Но в момента не става въпрос за космонавти, а за изследователи. Изследовател трябва да пратим с програма, да създадем програма и апаратура.“
Европейската космическа агенция
“През 2015 г. подписахме протокол за асоцииране към Европейската космическа агенция. Първите преговори започнаха още по време на Тройната коалиция. Беше създадена Национална космическа програма, която след това при смяната на правителството се провали. В момента наистина сме членки на ПЕКС, но за да станем членки на Европейската космическа агенция, трябва да имаме национална стратегия.
Ние ще станем член и ще внасяме своята финансова лепта в Европейската космическа агенция, но ние не можем да покрием всичко. Това е доста амбициозно участие и трябва да си направим сметката какво е в интерес на държавата ни.
Гърция например няма институт за космически изследвания, но те акцентират върху бедствия и аварии. Може би и ние ще трябва да акцентираме там, тъй като останалото ни участие ще е доста скъпо.
Да контролираме селско стопанство, екологията, ето това са нещата, които можем да правим. Великите страни като Америка, Русия и Китай, те да се занимават с дълбокия космос. Да, ние ще участваме в обработка на данни, ще готвим кадри, аз имам студенти и докторанти, които работят в Америка, във Франция, в Германия, но не сме израснали финансово за такова нещо. Космосът е скъпо нещо."
Национална стратегия
"Трябва да имаме национална стратегия, защото иначе ще се превърнем само в донор в Европейската космическа агенция. Ние там трябва да участваме твърдо и да изпълняваме ангажиментите си.
За да можем да участваме активно в тази програма, трябва да възстановим науката и образованието в България. Ние съсипахме това нещо. Преди 1989 г. водещи професии бяха физика, математика, химия, компютърни науки. В момента не знам дали ще имаме възможността да покрием тези дисциплини. За да изградим кадровата си база в науката и образованието, трябват години.
Космосът е агресивна среда. Аз лично съм пострадал с това, че моя апаратура, разработвана осем години, на третия ден спря."
Чуйте проф. Лъчезар Филипов в звуковия файл.
