Удоволствието при превода се крие в находката. Това твърди преводачката Петя Петкова, която е носител на една от малкото награди за превод в България, носеща името на Кръстан Дянков – знаменития преводач на американска литература от XX век. През 2018 г. тя е удостоена с приза, но от тогава досега почти неизменно присъства и в краткия списък с номинираните. И има защо. Нейните преводи са наистина смислени, интересни и могат да предадат дори играта на думи, сюжетните линии, хумора и иронията, които не са обяснени в оригиналния текст, а само се подразбират.
В дни като тези, в които четем много, разбираме колко важен и нужен е добрият литературен превод. Тъкмо той е този, който ни потапя и ни пренася напълно в новите пространства, новите култури и преживявания, които ние отчаяно търсим като читатели. Ето защо ролята на преводача е изключително трудна. Той трябва да е двуезичен, двукултурен, ако не и мултикултурен, Трябва да е умерен, но и достатъчно смел и находчив балансьор между това да останеш верен на оригиналното произведение или по-скоро да заложиш на емоциите и отличителните чувства, които то предизвика.
Петя Петкова е завършила специалност „Индология“ и казва, че е вложила много усилия в това да се превърне в добър преводач от английски на съвременна проза.
Чуйте разговора с преводачката в „Какво се случва“.
