Пазарните участници очакват нови сигнали от Европейската централна банка, чийто управителен съвет се събира на последното си заседание преди лятната ваканция.
Това е първото събиране на централните банкери на 19-те страни, въвели еврото, откакто Франкфурт публикува новата си стратегия и направи историческа промяна в инфлационната си цел.
Инфлацията в еврозоната трябва да бъде до два процента в средносрочен план, като индексът е симетричен - т.е. прекалени понижения или покачвани са нежелани. Това е новият вариант на инфлационната цел, която дълги години бе „близо, но под два процента“.
Промяната - тоест покачването, идва в условията на възстановяваща се икономическа активност след шока от Covid пандемията, която обаче носи и сянката на прекомерното повишаване на индекса на потребителските цени.
Тъй като лихвената политика и стимулите за икономиката чрез изкупуване на активи остават ключовите инструменти за Европейската централна банка, анализаторите очакват по-ясни послания какво ще се случи с програмата за изкупуване на активи в условията на пандемия.
Засега тя е до март догодина, а общият ѝ размер е един трилион 850 милиарда евро.
Надеждата е да има яснота или поне сигнал какво ще се случи с програмата, макар и мнозина експерти да са убедени, че най-рано отговори на тези въпроси ще получим през септември.
Неведнъж Франкфурт е посочвал, че неговата основна мисия е запазването на ценовата стабилност и достъпните условия за кредитиране, които са ключов елемент за развитието на бизнеса.
През седмицата обаче се чу анонс, че повечето кредитори очакват затягане на условията за отпускане на заеми.
