Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Лица и фигури в скалите на Кюстендилско през фотообектива на Румен Зиновиев

Снимка: личен архив

Страстта на Румен Зиновиев са скалните мегалити и древни светилища. Преди осем години поставя началото на своите пътешествия в България.

Откритията са много и могат да бъдат видени във фотоалбума “Скални спомени“, който той издава през 2020 г.

Снимките в албума са в резултат от “емоционално-интуитивна дейност, свързана с много работа по географски карти и сателитни снимки, разговори с хора от изчезващи села и изучаване на местни легенди и предания“ – така той определя своята работа.


Повече за пътя разказва в “Нашият ден“ Румен Зиновиев.

“Винаги съм се увличал по история, фантастика, езотерика и мистика. Обичам да ходя по скали и мегалитни светилища.

С приятели отидохме в Стрелча в Средна гора и там се сблъсках с тези мегалити под различни форми, които приличаха на хора и животни. Бяха такива невероятни структури, че разпалиха въображението ми.

След това се замислих защо това го няма в моя край, Кюстендилския. Започнах да правя проучвания и да се занимавам първо с карти. И един ден попаднах, разглеждайки една карта на Кюстендилски окръг, на едно географско понятие - Попов камък, местност в Кюстендилско в община Невестино. Реших да проверя какво има там и учудването ми беше голямо.

Имаше по скалите изсичания, форми, всевъзможни дупки, улеи... Започнах да снимам всички тези неща, да ги каталогизирам, да разширявам периметъра около тази местност. Обектите са стотици в рамките на 4-5 кв. км.


Всичко започна от една бегла информация, която видях в Google Maps някой преди мен беше написал на едно малко местенце – “светилище“. Отидох там и наистина видях няколко скали и оттам тръгна всичко.

С удоволствие забелязвам, че сега това се превръща в една от основните дестинации на хора, които обичат тази тема – магалитните светилища, тракийските светилища. Поне ние ги наричаме така, не знаем как са ги наричали древните.

И аз, и хората, които отиват там се зареждаме с някаква енергия. Искали ми се е да скачам, да пея, да крещя от радост. Мислил съм дори дали това са творения на хора, или на нещо близко до хора.

Според мен това е дело на човешка ръка или поне на съзнателна дейност. Нещо, което е искало да остави след себе си някакъв знак, да ни насочи. Мегалитното наследство в България е огромно


Чуйте Румен Зиновиев в звуковия файл.

Снимки: Личен архив Румен Зиновиев
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.