Българските деца редовно участват в международни олимпиади по точни науки и печелят медали, същевременно тестовете на PISA традиционно ни слагат на последните места, опре ли до математика. Къде е причината за това разминаване, което ни представя математическите умения като таланта или спортните заложби – или ги имаш или не. Така ли е обаче в действителност?
„Има такава настройка, че всичко зависи от гените и докато децата се справят – добре, подсилва се тяхното самочувствие, а в момента, в който с нещо се сблъскват, решават, че са глупави и че не могат – изтъква Лъчезар Томов, който преподава математика, физика и информатика на деца от Класическата гимназия и ЧОУ „Томас Едисън“ и не просто им преподава, а под негово ръководство гимназистите от НГДЕК станаха съавтори на сборника „История на математиката“, а децата от 4 и 5 клас пишат интригуващи есета „Какво харесвам в математиката“.
А решат ли че са глупави, децата губят мотивация и тръгват надолу. И всъщност всичко опира до късмет. Това е система, която почива на късмета, на върху мъдрост и управление.
Отначало разликите между децата са много малки, рядко се учи обаче по всички възможни начини едновременно, за да се покрият всички различни деца. А и самата система не позволява това. Ние имаме най-малко часове по математика в Европа и най-дебелите учебници. И като се сложи от самото начало труден материал, някои деца ще успеят, други – не и не зависи само от способностите, зависи и от късмета – на какъв учител си попаднал, как си започнал – начални условия се нарича. После нивото започва да се сваля и има разделяне на траекториите, което много зависи от началната точка, а не от пътя.
Нарича се закон на Матей: „Който има ще му се даде, който няма – ще му се отнеме“. Тази система не е пипана от 80-те...
А за да обича един учител работата си, трябва и тя поне малко да го обича.
Би било добре като се правят реформи, преди да започнат да се градят планове за образованието, да се прочете „Война и мир“ там много ясно е описано какво се случва с плановете и колко трае един план по време на битка.
А за да има дисциплина в клас, трябва да има дисциплина в цялата държава, това е нещо, което се нарича системност.“
Чуйте разговора с Лъчезар Томов, проведен след края на поредната кампания по кандидатстване в гимназии, която за пореден път отваря дебата за модела на образование и доколко уместно е делението на „елитни“ и „не-елитни“ училища в една система, която всички ние и като родители, и като данъкоплатци, финансираме.