Сред величествения декор на „Гаруда Вишну Кенчана“ – парк на остров Бали, пред 10 000 души са пели Стинг, „Горилаз“, „Айрън Мейдън“, „Парамор“... А всеки ден посетителите се наслаждават на кръшните извивки на балийски танцьорки.
Кое е това приказно място и какво означава името му? Гаруда е каменна птица, тежко кацнала на един от хълмовете на Бали. Огромна! Самата тя изглежда като хълм. Гаруда е и митичният орел от герба на Индонезия. В индийските легенди „пилето“ е представяно като цар на птиците и в същото време ездитно животно на бог Вишну.
Паркът „Гаруда Вишну Кенчана“ се е ширнал на 230 хектара в най-високата част на Южен Бали и поразява с грандиозността си. В центъра му са монументалните скулптури на бог Вишну и гигантската птица Гаруда (283 метра). От високото освен пасторалната панорама на Бали при хубаво време може да се зърне и свещената планина Агунг. Навремето от тези скали са добивали креда и безчинствата на човешкия башибозук са оставили дълбоки рани. Световните звезди веднага са оценили естествения и внушителен декор на мястото и са правили концерти там. Пък и пазар от 240 милиона слушатели не е за изпускане. За сцена се използва огромното открито пространство, оградено с отвесни грамади, които осигуряват отлична акустика.
Танцът баронг изобразява сцена от индуистката поема „Махабхарата“, в която Сухадева постига безсмъртие – история, неособено популярна сред индийците. Баронг е митологично животно, достатъчно могъщо, за да помогне на Сухадева да победи злата вещица Рангда. Традиционната сцена, костюмите и оркестърът от ударни инструменти – металофони и гонгове, които се наричат гамелан, превръщат танца в незабравимо зрелище. На Бали гамеланът е голям перкусионен състав, в който влизат инструменти, чиито имена звучат като екзотични племена: там-там, явански гонг, сленто, угал, кеманак, кенданг, кепяк, гамбанг, сарон, бедуг.
На чуждестранните туристи преди представлението се раздават брошури с пояснения за танца и благодарение на тях иначе „безсмислените” диалози (главно с чупене на стойки и кършене на пръсти) придобиват мощно въздействие.
На сцената в Гаруда парк показват и танца кечак, който разказва история от „Рамаяна”. Тя започва с изгнанието на Рама и завършва с отпразнуването на победата му над Равана. Различното в представлението е липсата на оркестър. Вместо това 50-ина мъже в саронги (дългопола препаска) са наредени в кръг около сцената и припяват „чак, чак, кечак” в различно темпо, което диктува и ритъма на представлението. „Ръководителят движение” на танците, нещо като тамада, от време на време извисява глас, колкото да строи героите за ново действие, припукват факли, а красиви момичета в златисти костюми и грим (достатъчен да се пребоядиса презокеански лайнер) разиграват сцени от епоса. Главно за борба със змейове, зли богове и крадене на принцеси. Най-накрая публика и артисти се омесват в обща хомогенна маса със смайваща пъстрота и се започва едно снимане... на радостта от живота.
