Eмисия новини
от 00.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Наводнението в Германия има и политическо измерение

Борбата с пандемията и наводненията се спъна във федерализма

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В петък, 23 юли, в 18.00 часа местно време в цяла Германия отекна камбанен звън в памет на жертвите на водния ад от миналата седмица. Най-малко 170 души загинаха в придошлите води на реките, близо 150 са в неизвестност. Най-голямото природно бедствие в следвоенната история на Германия има обаче и политическо измерение броени месеци преди парламентарните избори.

Германия остава разделена, поне в климатично отношение. Суша и безводие застрашават реколтата в Източна Германия, а западната част на страната все по-често ще се бори с последствията от проливни валежи. Това е прогнозата на метеоролозите, която е известна отдавна, но след наводненията в Северен Рейн Вестфалия и Райнланд Пфалц тя придоби ново значение, а климатичните промени се превръщат в още по-важна тема, макар в Германия това отдавна да е така

Германия: Все още не е ясно защо жертвите на наводненията са толкова много 

Германците поставят под въпрос справянето с последствията от наводненията

Меркел посети пострадалите от наводнения райони в Райнланд-Пфалц

"Два въпроса трябва да разграничим един от друг. Първият е, дължат ли се климатичните промени на човешките действия? Този философски въпрос може обаче да изчака. По-спешният въпрос, на който трябва да си отговорим е, как да пригодим човечеството към климатичните промени? Няма никакво значение, кой ще спечели изборите наесен. Този въпрос не търпи отлагане, защото видяхме, че гражданската защита не сработи - 170 души загинаха, над 150 са в неизвестност. За мен като журналист е от първостепенно значение пълното разследване на причините за толкова много жертви. Как е възможно в Германия в 21-ви век полицията да се лута между останките от къщи в наводнени села и да не знае какво да прави, защото мобилните връзки са се разпаднали? Признавам, това са репортерски, а не философски въпроси. Сега е важно да разберем, къде се пропука системата, а не каква е причината за природното бедствие". 

Въпросите на опитния телевизионен журналист Клаус Клебер засега нямат отговор. Но мнозина виждат паралел между пандемията и наводненията. Борбата и с двете кризи се спъна във федерализма. Има Федерална служба за гражданска защита, но спасителните акции са в компетенциите на провинциите. При борбата с Covid също е така - решенията се взимат уж от канцлера и премиерите на провинциите, но след това провинциите решават дали да ги спазват, или не. 

"За наводнения, причинени от големите реки, каквито в Германия има много, сме добре подготвени", твърди Армин Шустер, който ръководи Федералната служба за гражданска защита: 

"Изненадаха ни екстремните метеорологични явления като този потоп, който се изля за кратко време на малка територия. Преляха малките реки, дори потоци, които ние не следим. Десет дни след потопа в най-западните части на Германия не е ясно дали хората в неизвестност всъщност са живи и здрави, но не могат да се свържат с близките си и властите, защото се срина мобилната мрежа? От Федералната служба за гражданска защита признават, че подготовката на населението за реакция при природно бедствие е занемарена".

"Опасявам се, че никога няма да можем да сме подготвени за такива природни катаклизми. Тези наводнения са природно бедствие. Климатичните промени са факт. Сега имахме огромно количество валеж, предишни години имахме нечувана суша", предупреждава Юрген Янсен от Института за изследване на водните басейни към университета в Зиген, в провинция Северен Рейн Вестфалия. С поглед напред Янсен дава препоръка какво да се промени: 

"В застрашените райони, където реките могат да излязат от коритото си, трябва да се промени строителството, или изобщо да се забрани. Колкото по-малка площ оставяме на реките, толкова по-висок е рискът водите да ни залеят. Но промяната изисква време и търпение, няма да стане от днес за утре". 

снимка: ЕПА/БГНЕС
"За да не допускаме в бъдеще такива катастрофи, трябва да направим две неща - първо, трябва да спрем или поне да забавим климатичните промени. И първа задача в тази връзка е елиминирането на въглеродните емисии. И второ - трябва да се пригодим към промените, да сме по-добре подготвени в такива екстремни ситуации", допълва Йоханес Кваас, професор по теоретична метеорология и глобален климат в университета в Лайпциг. 

"Ние можем да стигнем до конкретната метеорологична ситуация, при която антициклонът Бернд буквално зацикли на едно място. Причината за това явление е в променените въздушни течения над тази част на Европа". А причината за тази промяна се дължи на Северния полюс. Проф. Кваас обяснява какво общо има между повишената температура в Арктика и потопа в Централна Европа?

"Все още няма категорично научно обосновано твърдение, че затоплянето на атмосферата над Арктика е единствената причина за променените въздушни течения. Свикнали сме на баланс между високите температури на въздуха над тропиците и ниските температури над Северния полюс. Когато обаче разликата в температурата намалява, можем да предполагаме, че въздушното течение намалява скоростта си. Това означава, че времето не се променя често, губи се динамиката. Но искам да подчертая - науката не е доказала неоспоримо тази връзка". 

За драматични промени предупреждават учените и при едно от най-мощните водни течения в света - Гълфстрийм. Можем да си го представим като гигантска непрекъсната поточна линия, която пренася топлата вода от повърхността на Атлантическия океан на екватора на север и връща на юг студената вода от север. Изчислено е, че Гълфстрийм пренася близо 20 милиона кубически метра вода в секунда. Скоростта му обаче е намаляла, а причината - глобалното затопляне.

"Сегашните обилни и продължителни дъждове в Германия категорично се дължат на затоплянето на климата. Но ясно изразената суша в Европа през последните 2-3 години не може категорично да се свърже със затоплянето на планетата. За глобалното затопляне основна вина имат въглеродните емисии. И докато въглеродният диоксид се разпределя равномерно в атмосферата, при фините прахови частици това не е така - те влияят на климата по-силно там, където концентрацията им е висока. Като например в Северен Рейн Вестфалия, където въгледобивът е ключов отрасъл. И макар преходът към чиста енергия отдавна да е в ход, в тази част на Германия гледат скептично на "зелената сделка" на ЕС и климатичния неутралитет, опасяват се от социалната цена на "позеленяването" на икономиката", казва Йоханес Кваас. 

снимка: ЕПА/БГНЕС
Проф. Емануел Рихтер, политолог от университета в Аахен: 

"Катастрофалните наводнения притискат най-много кандидата на християндемократите Армин Лашет. Дълги години той се застъпваше за запазването на въгледобива. Освен това в редиците на Християндемократическия съюз Лашет се възприема като политик, който отказва да постави климатичната тематика във фокуса на обществения дебат. Сега, при посещението си в засегнатите райони, го чухме да сменя посоката, но честно казано не вярвам някой да приема думите му за чиста монета". Проф. Рихтер казва това два месеца преди парламентарните избори в Германия. Засега роденият в Аахен Армин Лашет изглежда победител. Но германската история помни природни катастрофи, които са обръщали нагласите на избирателите.

Дали бедствието от последните седмици ще повлияе на изхода от изборите за Бундестаг? Проф. Рихтер е предпазлив. 

"До изборите остават два месеца и не съм сигурен, че наводненията ще повлияят на резултата от вота. Но не изключвам да има промяна в темите на предизборната кампания, защото засега няма една доминираща тема. Много се говори за сигурност, пазар на труда, миграция, а заради растящата подкрепа за Зелените, темите "климат" и "околна среда" също набират скорост. Наводненията със сигурност ще извадят климатичните промени на преден план в дискусиите преди изборите". 

Зелените, според проф. Рихтер, увеличават от години рейтинга си, но все пак това няма да е достатъчно да спечелят вота на 26-и септември.

"Мисля, че християндемократите ще запазят първата позиция и в крайна сметка следващият канцлер ще е Армин Лашет. Но ХДС трябва да промени дебата, да извади климата на предна позиция вместо типичните за консерваторите теми финанси, икономически ръст, сигурност и трансатлантическо партньорство.

В критични ситуации управляващите определено имат бонус, но Армин Лашет като министър-председател на пострадалата провинция Северен Рейн Вестфалия не съумя да го използва, допълва проф. Рихтер: 

"Армин Лашет има един основен проблем - хората не го приемат на сериозно. Лашет винаги е оставял впечатлението на разсеян, лековат и повърхностен човек, което при посещението му в едно от наводнените села се затвърди. Кадрите, на които се вижда как Лашет се смее, докато президентът Щайнмайер изказва съчувствието си към пострадалите хора, обиколиха света". 

Интересно беше посещението на Меркел, която умишлено се дистанцира от Лашет, вероятно за да не бъде упрекната в намеса в предизборната кампания. За отбелязване е, че Олаф Шолц, вицеканцлер и финансов министър, но и кандидат-канцлер на социалдемократите, също прекъсна отпуска си и посети района на бедствието. Това, че кандидатката за канцлерския пост на Зелените Аналена Бербок не отиде в бедстващите райони се приема добре от избирателите, казва проф. Рихтер. "В противен случай щеше много да заприлича на предизборна кампания на гърба на пострадалите", допълва политологът.

"Ако Зелените използват тази природна катастрофа, за да покажат, че борбата с климатичните промени не търпи отлагане, ще сбъркат. Зелените могат да изострят вниманието на германците за климатичните промени, което вероятно ще им донесе лек ръст на изборите. Но в никакъв случай не смятам, че може да има обрат в резултата". 

снимка: ЕПА/БГНЕС

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.