България – след предсрочния вот и след създаването на 46-ия парламент. Ще имаме ли стабилно управление, след като Народното събрание в момента почти преповтаря резултатите от 4 април?
Според всички наблюдатели краят на лятото и особено началото на есента ще изправят българското общество пред ред предизвикателства, за които сега наблюдателите не виждат ясно решение.
Не е ясен и профилът на бъдещото правителство, макар в почивните дни да се състояха всякакви политически срещи.
Никой обаче не разбра за конкретните насоки – кой ще „води бащина дружина“ заедно с основния мандатоносител – Има такъв народ.
Единственото сигурно за новото правителство е, че ще го има. Т.нар. "формации на протеста" вече са наясно, че не могат да изправят българите отново пред урните. Още не е ясно кога ще има кабинет и кой ще е министър-председателят.
Никой от политическите наблюдатели не предсказва „дълъг живот“ на бъдещия кабинет, но и пък и никой не се наема да прогнозира колко точно ще е къс.
Независимо обаче дали ще управлява няколко месеца, година или повече, коефициентът на полезно действие на следващото българско правителство ще се мери не по дължината на управление, а по това коя реформа ще успее да прокара през иглените уши на шест парламентарни политически формации – всяка една със своя собствена доктрина за управление.
Според политолога проф. Антоанета Христова – задължителното коалиционно управление няма да доведе до голям напредък на страната, но би могло временно да се справи с неотложните въпроси като – актуализацията на бюджета, новият бюджет за 2022 година или задаващата евентуално нова Covid криза в България.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Антоанета Христова.
“Има няколко генерални неща, които се налагат в резултат на всички турболенции, през които е преминала и преминава България след 1989 г.
Това е, че по принцип една държава, особено нашата, когато се управлява от сложни коалиционни формули, винаги е нестабилна и винаги отговорността се размива.
И винаги коалиционната формула или този, който управлява, успява, тъй като зависи от много гласове на отделни партии вътре в парламента, за да минават неговите законопроекти или решения, винаги лови риба в мътна вода.
От тук нататък стабилност не можем да имаме, защото формулата, която определиха българските граждани, е много висока степен на недоверие към всички. 64-65% ни казаха, че не желаят да гласуват и не харесват никой. И един малък процент, който разпредели гласовете така, че всеки, който реши да прави правителство, или да бъде правителство на малцинството, или да бъде подкрепян от различни мнозинства, или пък да направи коалиционна формулата.
При всяко положение гражданите не харесаха средата, в която се случва политиката. Уморени са от предишното управление, но очевидно не харесват т.нар. "промяна", която все повече звучи като подмяна.“
Чуйте проф. Антоанета Христова в звуковия файл.
