Всякаква комуникация преди и по време на олимпиадата с организаторите е по електронната поща, като част от кореспонденцията бе дори изнервяща. Вече на самата олимпиада Токио 2020 практиката с имейлите продължава, но някои от тях са крайно неприятни. За какво става въпрос?
Малкият проблем е, ако на журналистите бъде отказан достъп до някое спортно съоръжение. Системата е следната - до 16 часа се заявяват състезанията, които журналист планира да отрази на следващия ден. Следва одобрение от организаторите с изпращане на имейл, който трябва да се представи на доброволците на входа на спортните зали и комплекси. Може и да има отказ, но пък и понякога проверките на потвърждението са повече формални.
Големият проблем е, ако някой журналист получи имейл с информация, че има позитивен тест за коронавирус. След пристигането със задължителни два отрицателни ПСР теста от родината, в първите 3 дни всички представители на медиите се проверяват на място, но вече с проби от слюнка. След това на всеки 4 дни процедурата се повтаря и така до изтичането на 14 дни. На всеки вход на залите има пункт с епруветки, с които всеки сам си взима проба. После с уникален номер теста се запечатва в плик, чрез смартфон се регистрира в системата на игрите с името на журналиста и номера на неговата акредитация. И след това не искаш да получаваш имейл по този повод. Ако няма такъв, значи всичко е наред.
На всеки вход има стационарни уреди за следене на температурата на хората, а доброволците не пропускат човек, без да си е дезинфекцирал ръцете. В главния пресцентър се влиза, след като уред разпознава лицето на човека, като едновременно се сканира баркода на неговата акредитация. За маски дори не се говори – те са на лицата навсякъде и по всяко време в обектите не само на игрите, но и по улиците на Токио. Такива са японските мерки за достъп до спортните зали, съчетани с борбата срещу разпространението на коронавируса на олимпиадата.
