В организацията на олимпиадата Токио 2020 има много добри практики, някои не толкова премислени, има дразнещи, но има и откровено смешни. Поне за чужденците.
Част от забавните е поведението на голяма част от доброволците на игрите, които изглеждат безброй. Преди олимпиадата бе обявено, че бройката им е 120 000. След това се появи информация за 90 000. Колко са точно, не се знае, но усещането е сякаш са милион и двеста хиляди. И според разбиранията на чужденците, някои от тях изпълняват абсолютно безсмислени функции. Като например човек да държи цял ден указателна табела, вместо да се постави в стойка. Това обаче очевидно не притеснява домакините – тези, които са взели решението и тези, които го изпълняват. Такива човешки „колчета“ има на много места в олимпийските обекти.
Безброй са също така „регулировчиците“. На олимпиадата са ангажирани огромен брой хора, които стоят с червени палки в ръце. И махат с тях, като насочват превозните средства да се ориентират накъде да завият или продължат. Много често тези помагачи се намират на прави участъци и техните указания са абсолютно ненужни за шофьорите. Но те си махат с палките и така, вероятно, се чувстват полезни.
Друг пример – на места, където една работа може да се свърши от 1-2 души, тук има по 5-6, че и повече. И настава една суетня… А пък ако трябва да се комуникира с чужденец на английски, тогава „става страшно“. Просто малко от местните хора говорят английски.
Едно нещо обаче трябва да се признае на японците – независимо кой каква функция има, всички са много любезни. И педантични в изпълнението на задачи се до степен да вбесят и най-спокойните чужденци.
