Откриването на безжизненото тяло на пулмолога Джузепе Де Донно предизвика голям ужас в Италия. Той изигра ключова роля в началото на пандемията с ангажимента си да лекува хоспитализирани пациенти с Covid-19 с хиперимунна плазма. Без друго оръжие за борба с новата болест в началото на 2020 г., неговата техника започна да се използва по целия свят и хиляди животи бяха спасени, съобщава "Ту отро диарио", цитиран от БГНЕС
Това медицинско постижение и виждането как десетките пациенти, които той лекува директно го изпълни с щастие. Факт е, че малко след като научната общност обявява техниката му за неефективна, се връщат „призраците на старо психологическо неразположение , което дотогава се държи под контрол“, според „Кориере делла Сера“.
Въпреки че не го свързва с това, Де Донно прави важна крачка назад в кариерата си през юни миналата година, когато решава да подаде оставка като директор на пулмологичното отделение на болница „Карло Пома“ в Мантуа, за да стане семеен лекар. Той започва да практикува като такъв този месец, на 5-r. Само 22 дни по-късно роднини го намират мъртъв в дома му.
До няколко месеца преди това драстично решение той също бил много активен в социалните мрежи, в които защитава лечението си на всяка цена, предоставяйки данни за хората, които са преживели Covid-19 след получаването му и съобщава, че никой не е влошил положението им или почина по -късно. Той решава да затвори профилите си, когато установява, че е широко следван от хора в анти-ваксинното движение, които могат да обърнат аргументите му в напълно различни дебати.
Смъртта му изпълва социалните мрежи със съобщения за съболезнования, но и с други с конспиративни нюанси. Междувременно италианската полиция е започнала разследване, за да се опита да установи дали, както сочат първите индикации, той сам е отнел живота си или напротив, има други хора, замесени в трагичното събитие.
Джузепе е много обичан от колегите си, които го описват не само като „голям професионалист“, но преди всичко човек „с голяма човечност“. Болницата публикува изявление, в което подробно се казва, че всички те са били в състояние да „оценят ангажимента му, желанието му за справедливост и дълбоко човешкия му подход“.
