Кюстендил, поклононие пред паметника на Тодор Алексанров
Снимка: Кирил Фалин, БНР
118-годишнината от Илинденско-Преобраенското въстание отбелязаха в Кюстендил с поклононие пред паметника на Тодор Алексанров.
Областният управител инж. Александър Пандурски, кметът Петър Паунов, депутати, от областната и общинската администрация, граждани сведоха глави пред величието на Илинденци .Бяха поднесени венци и цветя.
С решение на Общинския съвет от преди двадесет години 2 август е обявен за официален празник за Кюстендил. Градът има особено място и участие в Илинденско-Прeображенската епапея, припомни историкът доц. Ангел Джонев:
"Тук се фабрикуваха бомби, разпределяше се готовото оръжие, получено обикновено от странство по контрабанден начин. Градът не може да побере човешкият поток. След избухването пна Илинденско-Преображенското въстание през лятото част от четниците са подслонени в изоставена фабрика в село Слокощница и в месността "Сенокос" в землището на село Зимница. В село Равница, под ръководството на санитарния капитан Мария Руменова, функционира медицински пункт, а граничната зона е арена на сражения, особено сериозни са през втората половина на септември 1903 година, когато сборен отряд от около 450 души, под ръководството на поручик Сотир Атанасов, прави опит на три пъти да премине границата от Кюстендилско и да превземе Крива паланка. Подготвеният противник отблъсква атаките и даже прониква на българска територия.
Кюстендилски окръг посреща вълна от бежанци. От 2 545 души, намерили спасение на територията му, в Кюстендил и село Слокощница, са настанени 647 души. Завръщат се и част от оцелелите чети, сред които и предвожданата от един от членовете на главния щаб - поручик Борис Сарафов, заедно със знамето на революцията".
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
