Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Потребителски сигнал до БНР за начисляване на годишна такса върху кредитна карта

Снимка: архив

Любопитен потребителски сигнал за начисляване на годишна такса върху кредитна карта подаде пред БНР Любомир Терзиев. Според него банка неправомерно иска такса от 200 лева за изминал петгодишен период, която той по договор не дължи. Самата банка обаче е на коренно противоположно мнение.
   

През 2011-та година Любомир Терзиев сключва договор с една от банките, регистрирани в България.

"Това беше договор с промоция за пет години - тоест от 2011 до 2016 година - кредитна карта без годишна такса. Когато измина този пет годишен период попитах банката има ли промяна в условията - казаха ми че, няма промяна. За последващите пет години - до 2021 година в нито едно от извлеченията от банката не се посчваше желание за плащане на годишна такса. Когато дойде 2021 попитах и стана ясно, че не ми се запазват условията, а след запитване и до ръководството на банката, от там ми отговориха, че банката ще изиска годишна такса от тук занапред, ще бъде фактурирана на 31 май 2021 година", твърди Любомир Терзиев

В отговор от банката, подписан от двама изпълнителни директори, е записано: „Считано от май 2021 година, банката удържа месечна такса за всички активни кредитни карти, по които няма действащи споразумения за преференции, което таксуване включва и Вашата карта, която ще бъде таксувана на 31 май“ и още един цитат: „Обръщаме внимание, че годишна такса по кредитната Ви карта се дължи от април 2016 година. Обстоятелство, че до момента тя реално не е била събирана, не е основание да се счита, че не е дължима“.  

Отговор намираме и в изпратеното от изпълнителните директори на банката писмо до Терзиев, и в отговора от пресцентъра на институцията, получен от програма „Хоризонт“. „След изтичане на периода на промоцията, която е ползвал г-н Терзиев, през 2016 г. договорът действително е бил подновен при първоначалните стандартни условия“, пише в отговора до „Хоризонт“, като ясно се подчертава, че промоцията има временен характер – т.е. първите пет години от договора, но не и през следващия – т.е. от 2016-та година. 

"Струва ми се некоректно да бъдат поискани едни пари, които не са били заявени навреме", каза още в "Преди всички" Терзиев.

В отговора до „Хоризонт“ от банката подчертават, че за периода от април 2016-та до изтичането на новия петгодишен период април тази година: „Поради технически проблем, независимо, че вече е била дължима, таксата за годишна поддръжка на картата не е била реално начислявана и събирана. След установяване на този проблем, Банката е възстановила за в бъдеще начисляването на таксата, като не е претендирала за заплащането й за изминал период, доколкото причината за несъбирането й не е била по вина на клиента“. 

През цялата кореспонденция с банковата институция, Любомир Терзиев получава и още един възможен отговор за колизията.

В отговора, подписан от изпълнителните директори до Любомир Терзиев, е посочено: „При миграцията банката е взела предвид условията на сключените договори и е издала нови карти, съответстващи на условията по сключените с картодържателите договори, при действащите техни договорни условия“.

А в отговора до „Хоризонт“: „От изложеното е видно и ние категорично го подчертаваме, че твърдението на г-н Терзиев за събрани такси за предходен период не отговарят на действителността. На г-н Терзиев не са начислени, нито събрани никакви такси за минал период“, коментират от банката и се противопоставят на тезата, че отговорът е нарочно забавен, за да не може да се развали договорът.  

Засега картодържателят не се е обърнал към Помирителната комисия за платежни спорове, която е звено към Комисията за защита на потребителите.

"Трудно е да се каже кой е прав - това е чисто юридически спор, който в развитите държави намира решение най-напред между банката и клиента и ако не се стигне до споразумение, това става в извънсъдебна форма", това коментира по казуса Богомил Николов председател на "Активни потребители".

"Това в България е "Националната асоциация за извънсъдебни спогодби". Но тъй като участието в такива органи е доброволно, аз не знам нито една банка,  която да е склонила досега да вземе учасите в такива процедури, с изключение на Комисията на платежни спорове, която има много тясно поле на действие. Така че за мен на първо място е волята на търговците да се държат като търговци, а не като юристи, защото за хората е трудно да разберат всички клаузи по договорите с банките", посочи още Николов.

Още по темата в звуковия файл.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени