„То е едно блато, което няма да може да бъде източено, както Тръмп се надяваше да източи американското блато. Тук е по-сериозно блато и не виждам начин, по който може да бъде коригирано.“
„Правителство, каквото се формира в момента, ще работи на минималния консенсус и ще бъде толкова крехко, че освен ако не се разпределят интересите под масата и не се поддържа един видим паритет, може да бъде съборено па всяко време. Ако дойдат скоро избори отново, конфигурацията ще бъде различна“, прогнозира Топалов. Според него е притеснително, че правителството ще бъде училище за политици.
Проф. Топалов е автор на книгата „Политическа икономия на популизма“, която разглежда успеха и краха на либералните демокрации.
Границата при популизма изглежда малко като линия в пясъка, която може да се мести напред и назад в зависимост от това кой я слага, посочи той.
Има много вълни на популизъм, но симбиозата между популизъм и демокрация е много характерна за сегашната, смята изследователят.
Идеята за популизма се е изместила и е влязла в съвременната реторика като вид обида към другите, отбеляза проф. Топалов.
„Да му сложим това название – популист и да го отпишем, че не е качествен политик.“
Според Любомир Топалов популизмът е предвестник на много от проблемите, които се появяват при либералната демокрация, особено при развитите демокрации.
Определено имаме „пропадане на основите на либералната демокрация“, посочи той.
Преди 30 и няколко години либералната демокрация победи, но, донасяйки свободата, вече нямаше реален противник и начин, по който да се въздържа от вид надменност, коментира Любомир Топалов в предаването „Политически НЕкоректно“.
В момента имаме много алтернативи, но нито една не е добра, заяви проф. Топалов.
„Няма идеологии, които да дават идентичност на избирателя. И това не е само в България, това е и във Франция, в Англия, в Америка. Проблемът в момента е, че няма алтернатива на либералната демокрация, но самата либерална демокрация не работи вече, защото има голямо разминаване между реалността и това, което либералната демокрация предлага на хората.“
Популизмът невинаги е просто лошо нещо, заяви проф. Топалов, според когото обаче популизмът има и „своето опасно лице“.
Любомир Топалов изтъкна, че понякога посланията на популизма носят нещо, от което хората се притесняват и на което трябва да се обърне внимание.
„Те показват определени проблеми, за които хората се притесняват, които ги вълнуват, но които са потиснати и заметени под килима. Именно тук е най-големият проблем в либералната демокрация е на тези доминиращи антипопулистки елити, които не чуват. Филтрирането на шума от реалното съобщение не се случва, а има такова нещо. Политиците трябва да обръщат внимание на нещата, които хората ги вълнуват.“
Проф. Топалов сравни популизма с коронавируса:
„Много бързо се разпространява и е много трудно да сложиш маска, за да го спреш.“
Това, което би могло да се получи в българския контекст, е нежелана политическа апатия и цинизъм, изтъкна още преподавателят.
„Опасността е залитането към желанието да се придърпат силни лидери. В България се говори за път към президентска република. Това ще е много страшно, защото президентската република ще бъде много по-неуправляема и деспотична, отколкото парламентарната.“
Популистите използват референдуми все повече, а референдумът е опасно оръжие в ръцете на един популист, каза още Топалов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
