Започва поредицата “Непознатите будители“, която ще продължи до 1 ноември 2021 г. – Денят на народните будители. Нейното начало се поставя с търсене на истината за Паисий Хилендарски.
Личността на Паисий коментира в “Нашият ден“ проф. Пламен Митев.
“Поздравявам за избора да се започне поредицата с Паисий Хилендарски, защото той неслучайно е определен като “будителят на будителите“ на нашето Национално Възраждане.
За съжаление фактите, с които разполагаме за живата и делото му са много оскъдни. Това до голяма степен предопределя споровете, които се водят вече от десетилетия между професионалните историци.
Иначе интересът към личността на Паисий с всяка следваща година нараства. Това е едно чудо, как в средата на ХVIII-и век, в условията на разкапващата се Османска империя, при извънредни трудности, се появява един българи, който се опитва да внуши на сънародниците си, че имат основание да се гордеят със своето минало. Че трябва да помнят делата на предците си, че имат място сред другите народи.
Първият спор е за мястото на раждане на Паисий. От самия него знаем, че е завършил „История Славянобългарска „, когато е на 40 години – 1762 г. И това ни позволява да уточним годината на раждане – 1722.
Като родно място той посочва само епархията, в която се намира – Самоковска. И от тук тръгват дълголетните спорове.
Най-популярна е тезата, че е роден в Банско, защото има редица косвени податки, както и от легендарен характер.
Много модерно е твърдението, че той е роден в село Кралев дол, намиращо се в днешно Пернишко.
Има и серия други спорни въпроси – къде и какво е учил.
Повече за споровете около личността на Паисий можете да чуете от звуковия файл.
През 1996 г. оригиналът на “История Славянобългарска“ е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора, но по-късно е върнат обратно.
Чуйте думи на актрисата Зорка Йорданова от страниците на “История Славянобългарска“, прочетени през 1966 г.
