Полската писателка Олга Токарчук вече си спечели много почитатели у нас, а особено след получаване на Нобеловата награда всяка нейна книга се очаква с голям интерес. За „Чувствителният разказвач“ тя пише в бележка, че дължи книгата до известна степен на пандемията. Това е книга с есета, Лодзките ѝ лекции и словото ѝ при връчване на Нобел. Какво обаче свързва текстовете?
Георги Господинов, казва в предговора, че „в тази книга има история на науката, теория на писането и на въображението, психология на четенето, екология и увод към антропоцена, има философия и религия, но най-вече възхвала на нещо, което обединява всичко това – силата на литературата, и по-точно на самото разказване, на историите, които слепват частиците на света“.
Онова, което четем в романите и разказите на Токарчук, кореспондира пряко с текстовете в тази книга, с чевствителността и умението на разказвача Олга, която пише, че „разказването е петият елемент, който ни кара да видим света по такъв, а не по друг начин, да разберем безкрайната му разнородност и сложност, но също така да подредим преживяванията си и да ги предаваме от поколение на поколение, от едно съществуване на друго“.
Преводът е на Крум Крумов, а Нобеловата лекция на Токарчук е в превод на Силвия Борисова.
Чуйте Крум Крумов.
