„Всеки има своя 15 септември. Но от две години 15 септември е новина…заради пандемията. Ще кажа на моите ученици, че ги виждам, макар и на метри от мен.
Последиците от дистанционното образование ще се отчитат тепърва. Аз бих казала, че се получаваше така миналата учебна година : "Знам какво говоря, но не знам на кого го говоря".
Но на 15 септмеври бих казала така: За мен на този ден големите влизат в обувките на малките. И човечеството става дете, а пред децата винаги има шансове. Това, което ме обнадеждава, е че вече започнаха да се търсят допирни точки между учители, родители, деца...", разаказа още Цветана Милчева.
По думите на Милчева всички учители трябва да разберат, че действително, ваксинирането е въпрос на личен избор, но в този конкретнен момент изисква ние да поемем риск, ако го приемаме като риск, и да се ваксинираме.
"Аз лично съм се ваксинирала. Дадох и съгласието си да бъде тествана. Защото заявявайки желанието да работим присъствено, трябва да поемем последиците, за за стане това възможно. В българския език има една възвратна форма "се" - "да се обичаме", " да се пазиме" ....
Още по темата в звуковия файл.
