Eмисия новини
от 22.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Руснаците избират парламент

14 политически партии си оспорват 450-те места в Държавната Дума

Владимир Путин
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руснаците си избират парламент. Вотът започна вчера и ще приключи в неделя вечерта. Тридневното гласуване беше въведено с обяснението, че така ще се избегне струпване на хора в избирателните секции насред пандемията.

14 политически партии си оспорват 450-те места в Държавната Дума. Половината от депутатите се избират мажоритарно, а другата половина - по пропорционалната система. Социолозите прогнозират победа на президентската партия “Единна Русия”. 5-процентния праг за влизане в Думата преодоляват още Комунистическата партия на Генадий Зюганов, Либерално-демократическата на Владимир Жириновски и “Справедлива Русия” на Сергей Миронов.

Пред БНР Алексей Макаркин - първи вицепрезидент на Центъра за политически технологии посочи, че основната интрига на тазгодишните парламентарни избори е какъв ще бъде резултатът на управляващата партия “Единна Русия”. На изборите през 2016-а, две години след анексирането на Крим, тя си осигури конституционно мнозинство, или две трети от 450-те мандата в Държавната Дума.  

"Сега ситуацията е по-различна. Изминаха 5 години от изборите през 2016-а и повече от 7 години от присъединяването на Крим. Тази тема вече не е актуална. Не се появиха нови поводи за патриотична консолидация и мобилизация.За сметка на това през 2018 година увеличиха пенсионната възраст. В икономиката има много сериозни проблеми. След 2013-а не се отчита осезаем икономически растеж. Това е много дълъг период. Умората на хората от епидемията, която ни връхлетя, също е значим фактор. Затова въпросът е дали “Единна Русия” ще успее да запази конституционното си мнозинство, с което свикна през последните 5 години."

Някои наблюдатели на политическите процеси в Русия подчертават намаляващата популярност на “Единна Русия” и се питат дали политическите инженери в Кремъл не обмислят да я заменят с някакъв нов проект. Събеседникът ми е на мнение, че подобен сценарий е малко вероятен на този етап:
 

"Единна Русия” изначално е свързана с действащия президент Владимир Владимирович Путин. Това е неговата партия. Той всъщност е основният й ресурс. Когато казват за тази партия, че е тяхна, чиновниците и бюрократите отговарят: “Не, ние сме партията на действащия президент на Русия”.

ЕПА/ БГНЕС

Възниква въпросът дали можем да разглеждаме гласуването на парламентарните избори за “Единна Русия” като плебисцит за доверието към самия Владимир Путин.  

"От една страна наистина се полагат големи усилия за повишаване на рейтинга на “Единна Русия” и президентът активно се включи в кампанията. Той се срещна с водачите на листите на “Единна Русия”. От партията участваха заедно с него в заседанията на правителството. Обсъждаха се икономически въпроси и по всякакъв начин се подчертаваше важната роля на “Единна Русия”.

Именно на конгреса на “Единна Русия” президентът обяви допълнителните плащания за пенсионерите, военните и служителите в силовите структури. Всъщност президентът до голяма степен се отъждествява с “Единна Русия”.

Тук обаче има един нюанс. Той не оглави листите. Неговият електорат е много по-голям от електората на “Единна Русия”. Плебисцит ли са тези избори или не? Вероятно опозицията иска да ги направи плебисцит. Затова съществува проектът “умно гласуване” на Алексей Навални и неговите привърженици, против които властта действа активно.

 Ако динамиката на резултатите на “Единна Русия” е негативна, опозицията ще каже, че това е недоверие не само към управляващата партия, но и към президента. В качеството ми на анализатор мисля, че все пак това не е плебисцит, а гласуване за партия".

“Умното гласуване” на Алексей Навални беше приложено относително успешно на изборите за градски парламент на Москва през 2019 година. Тогава избирателна комисия отказа да регистрира за участие във вота повечето кандидати от несистемната опозиция. В отговор Навални призова избирателите да гласуват за кандидатите с най-големи шансове за влизане в Московската Дума, стига да не са издигнати от “Единна Русия”. В крайна сметка управляващата партия загуби изборите в 19 от общо 45 едномандатни района. Междувременно вчера стана известно, че по настояване на руските власти Google и Apple са премахнали от онлайн магазините си приложението за умното гласуване. И така, ще бъде ли приложено “умното гласуване” и на парламентарните избори и може ли то съществено да повлияе на резултатите? 

Стрийт арт с лика на Навални на уличка в Рим.

"Тези компании направиха максимално възможното. Достатъчно дълго време запазиха приложението. Затова много желаещи вече успяха да го свалят и да го разгледат. И едва в деня на гласуването бяха принудени да премахнат приложението, вероятно под заплахата от много сериозни санкции. Що се отнася до значимостта на “умното гласуване”, ако всичко това беше абсолютно незначително, властите щяха да реагират по-безразлично. Нямаше да поставят ултиматуми и щяха да се държат по-спокойно. Изведнъж такава реакция! Значи това наистина е реален проблем за властта. За какъв проблем става въпрос? Работата е там, че Русия е много голяма страна. Това е аксиома, която играе голяма роля в електоралния анализ. Русия е страна, която живее на няколко скорости. Една наша изследователка - Наталия Зубаревич, условно разграничава 4 страни в рамките на Русия. От Русия в големите градове и мегаполисите, включително столицата, до Русия в селата.  Ако използваме терминологията на Зубаревич, “умното гласуване” е актуално за първата Русия: Москва, Петербург, Екатеринбург, Новосибирск и други големи градове. Всъщност ако погледнем броя на избирателите, от 225 едномандатни избирателни района едва 15 са в Москва. Т.е. едва ли “умното гласуване” ще окаже съществено влияние на резултатите като цяло. То обаче може да повлияе на два фактора. Първо, ако “Единна Русия” загуби в известен брой едномандатни райони, съответно тя ще получи по-малко депутати и ще й бъде много по-трудно да запази конституционното си мнозинство. Както вече казах, главната интрига е колко ще получи “Единна Русия”.

Вторият момент е свързан по-скоро с политическата психология. В редица страни, включително в Русия, най-голямо внимание се отделя на резултатите от изборите в столиците. Ние имаме две столици - Москва и Санкт Петербург, които наблюдателите следят с особен интерес. Затова се води борба за избирателните райони там. Те не са толкова много, но са по-значими политически. Ако “Единна Русия” спечели в страната, но загуби в Москва, това ще бъде много сериозен удар по позициите й."

Попитах Алексей Макаркин дали в обществото има стремеж към политически промени. Той ми отговори, че не само има, но дори надхвърля рамките на големите градове. 

Опозиционната активистка Любов Собол на протест на Москва.
"С какво е свързан този стремеж към промени? До голяма степен - със смяната на поколенията. Това е много важен фактор. У нас расте ново поколение. Страхът от промени е свързан до голяма степен с тежкия опит през 90-те години, когато хората се разочароваха от демокрацията, когато на много от тях престанаха да им плащат заплатите и ги уволняваха от работа. Това беше шок за тях. Даже пенсиите се бавеха. И никой не иска тези времена да се връщат. Промените предизвикват подобни страхове у по-възрастните.

А за по-младите това е история. За тях 90-те години са нещо като Октомврийската революция, Сталин или Наполеоновите войни. Второ, много от хората на средна възраст, които вече постепенно се замислят за пенсия, бяха разочаровани от увеличаването на пенсионната възраст. Започна да изчезва усещането, че стабилността е свързана с властта.  

"Убеден съм, че ще дойде време, когато върховната президентска власт в Русия няма да бъде персонифицирана и свързана с един конкретен човек”. Това са думи на Владимир Путин, изречени по време на пленарно заседание на Държавната Дума миналата година. Въпросът ми към Алексей Макаркин е кога ще дойде това време?

"При действащия президент това не е актуално. Той се ръководи от това, че Русия трябва да се управлява чрез методите на ръчното управление с минимален брой процедури. Процедурите само оформят вече взетите решения. Именно затова е необходим пълен контрол над парламента. Мисля, че това, което става сега - и по света, и в Русия - само затвърждава представата му, че е нужна силна власт.

Властта в Русия се ръководи от това, че срещу нея се води студена война. Много нейни действия, включително изискванията към Apple и Google да премахнат приложението за “умно гласуване”, са продиктувани от логиката на студената война".

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.