Роден е на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1968 г.
През 1964 – 1968 г. е редактор във в. „Народна младеж“, а през 1968 – 1975 г. работи във в. „Стършел“. От 1975 г. е драматург на Държавния сатиричен театър в София.
За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. „Средношколско знаме“. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“.
Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката.
През 90-те години има своя постоянна колонка във в. „Стандарт“.
Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.
Темата коментира в “Нашият ден“ актьорът Славчо Пеев, който е участвал в почти всички комедии на драматурга.
“Пазя спомена за едно момче. Остана си момче до края. До края гледаше на света като едно дете.
Много беше точен към нещата, които стават, към всичко, което ни заобикаля. Винаги сериозен, сериозен, ама сериозен, а той се шегува. Невероятно чувство за хумор! Така е и в неговите пиеси.
Има ли последователи
Има доста хора, които взимат едно или друго от Стратиев. Много хора го смятат за свой учител. Той научи на истина цяло поколение. Да се казва това, което е, а не измисленото. В такива моменти в страната, в които това беше невъзможно.
Най-яркият спомен
Спомням си как ритнал една гума на самолет, който не успял да излети. След това дошъл пилотът на самолета и той също ритнал гумата и казал – “ще ми литнеш ти, ще ми литнеш“. Успели да излетят и пилотът на слизане му казал – “добре, че ритна ти гумата, точно ти, иначе нямаше да излети“.
Каква пиеса би написал сега
Това щеше да бъде най-абсурдната пиеса според мен, защото живеем в едно объркано абсурдно време.
Чуйте Славчо Пеев в звуковия файл.
