За по-малко от година проблемът с дефицита на чипове ще бъде решен, прогнозира в подкаста „На всяка цена“ изпълнителният директор на Аутомотив клъстера в България арх. Любомир Станиславов. По думите му в Европа вече се изграждат много нови производствени мощности, защото бизнесът е осъзнал, че е по-сигурно да планира доставки от близка европейска държава, отколкото от далечна Азия. Прогнозите са, че до края на 2023 година кризата с чипове напълно ще бъде решена, но според Станиславов заради бързото строителство на нови заводи, това ще се случи много по-рано.
До построяването на нови мощности съществуващите производители имат много повече поръчки, което има и позитивен ефект върху българските компании от автомобилната индустрия. Още преди кризата с Ковид-19 белгийската компания „Мелексис“ е започнала да строи нова мощност в България, където вече има предприятие, с което е изпреварила събитията, коментира Станиславов, според когото обаче потенциалът пред развитието на автомобилния бранш в България е много по-голям и страната ни не се възползва напълно от създадените възможности.
Той е напълно съгласен с тезата, че индустрията с производство на чипове е ключова за икономическата сигурност и независимост на Стария континент. Ето защо експертът напълно приветства идеята за създаване на европейско законодателство в тази посока.
10 % по-малко чипове спрямо предкризисните нива
При първата вълна от Ковид-19 голяма част от автомобилните компаниите са отложили поръчките на чипове. В същото време производителите на чипове са потърсили други клиенти, а това е добре дошло за компаниите от гейминг индустрията например, допълни Станиславов. С възстановяването на пазара обаче за аутомотив индустрията вече е нямало достатъчно количества чипове, тъй като производителите им е трябвало да обезпечат новите си поръчки за други сектори, обясни експертът и подчерта, че в момента в света се произвеждат до 10 % по-малко чипове от преди кризата.
И този проблем обаче вече се преодолява от автомобилната индустрия. Все по-ясно се очертава тенденцията да се продават нови автомобили без определени функционалности, които да бъдат добавени на по-късен етап, когато вече има достатъчно чипове, обясни Станиславов. Пример за това е определена функционалност на чистачките, която може да бъде добавена на по-късен етап, когато има необходимите компоненти.
От страха до иновативността – пътят на Ковид кризата в автомобилната индустрия
Първата вълна на коронавируса идва с отказ от поръчки в много компании в автомобилната индустрия. Страхът от неизвестното ги кара да освободят голяма част от хората, тъй като не могат да им осигурят заетост, обясни Любомир Станиславов. По думите му обаче след първия локдаун компаниите са успели да променят организацията на работата си и отново са започнали да наемат хора. За да отговорят на новите предизвикателства, голяма част от тях имат нови разработки – например собствени системи, с които да пречистват въздуха в работните помещения.
Между първата и втората вълна на коронавируса – презапасяване с компоненти
Възстановяването от първия локдаун и последиците върху автомобилната индустрия идва с бързо възстановяване в сектора, като миналата година се оказва доста успешна за част от бранша, обясни Станиславов. По думите му освен че поръчките са се завърнали, в месеците на свободно движение и ниска заболеваемост от Ковид-19 част компаниите са се презапасили с компоненти, заради което производството е продължило.
„След това много бързо се върнахме от проблемите преди кризата. Един от тях е недостигът на квалифицирана работна ръка, който бе обсъден на заседание на Управителния съвет на Аутомотив клъстера“, коментира изпълнителният му директор. По думите му това е сигурен сигнал, че не просто има възстановяване от предкризисните нива, но има и реален след кризата.
Как кризата с коронавируса промени автомобилната индустрия и защо е по-евтино да шофираме електрически автомобил? Кога автономните превозни средства ще бъдат реалност? Отговорите на тези и още много други въпроси може да научите в звуковия файл.
