„Раз/сдвоение“ – тази книга прилича на пътешествие и не/всеки може да се качи на кораба на тази книга. Тази книга е книга за мисленето, казва самият автор – проф. Иван Младенов. Написана е в руслото на почти непознатия семиотичен прагматизъм. Действието се развива на кораб, реплика на „Титаник“, плаващ между артистични селища от началото на XX век в търсене на нови сетива и възприятия. В центъра е стремителна любовна история в апогея на своя разпад, подсилен от обречеността на кораба, заника на модерните идеи и изтлялото упование в науката. Разказът израства върху реални епизоди от живота на Витгенщайн, Фреге, Лизе Майтнер, Томас Ман, Едвард Григ, но разказвачът остава неразкрит. Пътят към ново сдвояване в любовта минава през семиотично виждане за ангелите като прорези към затрупани просветления.
Корабът
"Разбира се, че корабът е метафора. Но тази метафора, подобно на всичко в тази книга е силно релативизирана. Корабът хем е "Титаник", хем не е "Титаник". Книгата не идеологизира, тя се опитва върху факти, върху личности, релативизирайки нещата, се опитва да тръгне към техния закономерен край, който се оказва провал. Това е въз основа на една прочута мисъл, че в крайна сметка всеки човешки живот е един провал."
Ангелите са прорези към светлината
"Аз се опитвам да видя оптимистичното и то е – ако повярваме в ангелите. Имам предвид една много прочута песен на Ленард Коен, който казва: "Всяко нещо е с пукнатини, оттам влиза светлината". При мен, въз основа на всичко, което съм написал, е обратното – светлината идва с живота. А ангелите са прорези към живота."
Особен ритъм и динамика на словореда
"Този ефект е абсолютно търсен. Както в една от английските ми книги има една зелена линия отдолу, което сигнализира, че това не е книга за четене в метрото. Така и тук този обърнат словоред е нещо като "легналия полицай" – да предупреди, че това не е леко четиво."
Истината е безусловна, но пътят към нея може и да е погрешен
"Чисто философско и теологично построение, това е, което проповядва християнската църква. Ако истината е една, то всеки може да я постигне, т.е. никой не може да я постигне. Истината наистина е една. Тя не е никога това, което често се казва, че е някъде по средата. Ако беше така, щеше да е средно аритметично. По-скоро ние можем да се стремим към истината и да бъдем по-далеч или по-близо до нея, но тя винаги е една."
Спри там, където тишината е глагол
"Все едно не съм го написал аз... Така си дойде. Книгата започна да се пише сама – започна моето тяло да я пише. А бъркайки надолу в мислите си, започнаха да ме болят думите..."
Ангели е равно на надежда
"Ангели е равно на надеждата, че може да има сдвоение, което е другата част от раз/сдвоение, но трябва да повярваме в тях докрай."
Разговор с проф. Иван Младенов в деня на премиерата в Американския център на Столичната библиотека можете да чуете от звуковия файл.
Снимки – Милена Бордън, личен ФБ профил на Иван Младенов
Иван Младенов е професор по семиотика в Института за литература към Българската академия на науките с международна кариера. Неговият основен научен интерес е към философията на Чарлс С. Пърс, чиято теория ползва в книгата си Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia, публикувана в лондонското издателство Routledge през 2006 г., преиздадена през 2014 г. Книгата е преведена на японски език и отпечатана от издателството Keiso-shobo Ltd. в Токио през 2012 г. Младенов преподава в много европейски страни, както и в САЩ: Блумингтън (САЩ), Залцбург (Австрия), Хелзинки (Финландия), Бремен, Люнебург, Дармщат (Германия). В момента проф. Иван Младенов е гост-лектор в Хумболтовия университет в Берлин.
Произведения на български език: "Отклонена литература. Прагматистки прочит", 2011 (спечелила номинация за „върхово постижение“ на Института за литература за 2011). "Трошене на матрицата", 2005. Сгрешеният код. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм, 1997.
