Какви са актуалните проблеми, свързани с опазването и управлението на недвижимото културно наследство в България и какви законодателни промени в тази сфера ще инициира Координационният съвет на браншовите организации в строително-инвестиционния сектор, съвместно с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Общо 40 000 на брой са недвижимите културни ценности в България. Около 18 000 от тях са декларирани, без да са получили постоянен статут.
Темата коментира в “Нашият ден“ арх. Петър Петров, директор на НИНКН.
"Изучаването на тези недвижими културни ценности изисква време и ресурс. След 1993 г., когато Институтът беше разформирован, тази дейност на практика е прекратена. С много малки изключения експертите, които в момента работят в Дирекция “Изучаване“, успяват да проучат и да декларират, да дадат статус след това. В момента в тази област работят няколко човека за цяла България, което е абсолютно недопустимо и е абсолютно невъзможно да се изпълни мисията, с която Институтът е създаден. 18 000 обекта – по три дни на всеки обект – това прави 60 000 дни.
В този си състав Институтът не може да изпълнява основните си функции. Разписал съм една програма, която съм представил в Министерство на културата и която обсъждам с колегите, която включва основно – увеличаване на бройките, свързани с изучаване на недвижимото културно наследство. Този период трябва да завърши в рамките на 3-4 години. Идеята е усилията да се съсредоточат първо върху най-застрашените обекти в градовете, които са предмет не инвестиционна инициатива."
Примери от София
“Бул. Скобелев“ 8 – сграда, която ще бъде разрушена, защото няма никакъв статут и освен това е минала цялата градоустройствена процедура до този момент. В момента няма как аз да спра нейното разрушаване. Във всички големи градове в момента в Българи има такива сгради с качества да бъдат вписани в листата на недвижимото културно наследство, които дори не са декларирани."
Причините
"Този процес е спрял преди 30 години. Институтът е бил разформирован и не е работил по начина, по който е трябвало да работи през тези 30 години."
Помощ от страна на браншовите организации
"Изключително благодарен съм и обнадежден от факта, че срещам съмишленици на всяка стъпка от дейността си до този момент. Това, което в момента е задължително и правя, е промяна на структурата на НИНКН и увеличаване на щата за следващите 5 години. Този щат ще може да позволи методическо ръководство, издаване на заключителна оценка на обектите, които ще бъдат изучавани на територията на страната."
Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ и ротационен председател на Координационния съвет на браншовите организации в строително-инвестиционния сектор.
"Координационният съвет е създаден през есента на 2020 г. с цел обединяването на браншовите организации по ключовите теми и проблеми, касаещи развитието на строително-инвестиционния сектор.
В съвета участват Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), Съюзът на архитектите в България (САБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите – консултанти (БААИК) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП)."
Как ще помогнат браншовите организации?
"На срещата, която проведохме наскоро относно това, че (има 18 000 недвижими културни ценности у нас, които са декларирани, без да са получили постоянен статут – бел.ред.) се декларира желание от страна на професионалните организации да съдействат, тъй като голямата армия от специалисти е именно в професионалните организации.
Този недостиг на кадри в Националния институт за недвижимо културно наследство би могъл частично да се компенсира от много професионалисти, които работят в тази сфера в професионалните организации. Това е един от въпросите, по които бихме могли да си партнираме.
Виждам известен резерв и възможности да ползваме висшите училища, включително студентите. Когато това се организира и ръководи от НИНКН, не би имало риск, когато се включат много повече професионалисти в подобна дейност.
Браншът ще предостави експертна подкрепа и при създаването на онлайн информационен регистър на недвижимите културни ценности. Наличието на публичен и ефективно работещ регистър ще облекчи процеса по опазване и управление на ценните обекти. В по-дългосрочен план е необходимо да се работи за въвеждане на изцяло електронна система за съгласуване на проектите."
Проблемът с недвижимото културно наследство у нас
"Ценим професионалните качества на новия директор на Националния институт за недвижимо културно наследство – арх. Петър Петров. Считаме, че можем да възложим своите позитивни очаквания и надежди, за да се осъществи някаква позитивна промяна.
В практиката преобладават случаите, при които една елементарна съгласувателна процедура във връзка с проектиране, или пък някакъв устройствен план, се задържа с месеци. А има случаи с година и повече. Това е недопустимо.
Другият проблем е, че все още не е изградена единна информационна система или някакъв публичен регистър, който да може да обслужва всички функции, свързани с работата в нашия сектор.
Може да се мисли и за известна децентрализация, при която, разбира се, държавата да има водещи функции във връзка с поемане на по-експедитивно и професионално и много по-качествено наблюдение и съдействие при извършване на всички процедури – проектиране, планирани, изграждане, поддържане и обновяване на частите от нашите градове, където преобладават паметници на недвижимото културно наследство."
Чуйте разговора в звуковия файл.
