Пандемията стопи 7 пъти парите, които нашите сънародници в чужбина изпращат на близките си в България. За първите 7 месеца на годината те са превели едва 98 милиона евро, сочат данните на БНБ. За сравнение през 2019 година българите зад граница са изпратили вкъщи рекордните над 1 милиард евро.
“Това, което е важно е ролята, които тези пари „играят“. Едно много често правено погрешно сравнение е с потоците на чуждестранни инвестиции, които най-често се инвестират в капитал – сгради, машини и т.н. Докато емигрантските пари играят една доста по-друга роля – на допълващ доход за много домакинства, особено по-бедните. Те най-често биват харчени за храна, за гориво, за покупка на дребна техника. Тяхното свиване в хода на кризата е не толкова удар в системата в икономиката, колкото върху домакинските бюджети. Този допълващ доход изчезва и това води след себе си разширяване на разликата в доходите на бедни и богати“, коментира в ефира на Радио Благоевград Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Според Адриан Николов тези пари трудно биха могли да бъдат компенсирани по друг начин, защото и в момента не е ясно къде точно отиват тези пари, които влизат от чужбина.
„Това което може да се случи е семейства, които преди са разчитали на такъв доход сега ще се обърнат към социалната система. Като инструменти като помощи за отопление и този тип схеми за по-популярна защита. Това, което е по-интересно да се проследи е колко хора са се върнали от чужбина във входа на самата криза. Те се явяват и потенциална нова работна сила, ако останат в България.“, поясни още Николов.
Най- много пари на своите близки са изпратили работещите българи в Америка, Германия и Испания.
