2
Филмът беше представен преди ден и на филмовия фестивал във Варшава.
"Не случайно за този филм ние бихме искали да се говори не само като за пробивен и не само като за създал шум, а за един много качествен сюжет – едни теми, които действително са нещо, което се наблюдава и от Академията, и от селекторите по фестивали и от цялостната филмова общност и не случайно полската селекция избра да закрие техния фестивал, тъй като има допирни точки, които вълнуват и полските зрители", каза за БНР Мина Милева, която е част от екипа, подготвил филма "Жените наистина плачат".
"За никой от чуждестранните ни партньори не беше дори под въпрос, че може да не сме ние предложението за "Оскар" - те бяха в шок около два дни. Ние го приехме като съвсем естествено случване", допълни е ефира на "Хоризонт" Весела Казакова, режисьор на филма "Жените наистина плачат".
Методиева заяви, че филмът е направен изцяло от жени - те са в главните роли, режисьорският и продуцентският екип са само жени.
"Мъжката роля, която е безкрайно добре изиграна от Йосиф Сърчаджиев е като контраст на тези жени, които "играят неистово". По много от темите има негласно табу. Въпреки, че ги намираме и в други филми като "бележка под линия", тук те са изведени на преден план. Това са въпросите какво означава да си жена, какво означава да си любовница, какво означава мъжът да търси единствено своето удоволствие, а една жената да носи последствията от това. Още една роля на жената остава неразбрана в обществото ни - насилената жена, сведена единствено и само до ролята ѝ на "майка", важна единствено и само за отглеждане на отрочето на отсъстващ, но заповядващ баща".
Юлиана Методиева коментира, че във филма се засяга темата за расизма, защото той не е единствено и само етнически, или на национална основа.
"Има и културен расизъм, има и полов расизъм, който в нашето законодателство е превърнат в норма. Има закон за защита от дискриминацията на полова основа".
Системно неприемане?
Теодор Ушев – световно признатият български аниматор, който живее и работи в Канада и който е бил в комисията по избора на българска номинация, взриви мрежата с коментара си, че става дума за системен сексизъм и че не е случайно това, че комисията е отхвърлила един женски филм.
Българската кинообщност не за първи път се сблъсква с творчеството на Весела Казакова и Мина Милева. "Още от първия ни филм “Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” ни се казва да си мълчим", сподели Весела Казакова, въпреки че е включен в програмата на Американския филмов институт “Най-доброто от европейското кино за 2014-а”. Документалният им филм "Звярът още е жив" пък предизвиква Александър Симов да ги определи като "демоничното дуо" и също е посрещнат с неразбиране, отхвърляне или пренебрежение.
Филмът на Майя Виткова „Виктория“ също се сблъска с проблеми и неразбиране в част от българската кино общност, припомни Юлиана Методиева, а "в началото на година актрисата Мария Бакалова, която е в главната роля в "Жените наистина плачат", стана жертва на отявлен сексизъм по български, както и на тежка мизогинна интерпретация на актьорския ѝ талант във филма "Борат-2", отново забелязан от американската филмова критика, но охулен у нас", допълни главната редакторка на списанието за човешки права "Маргиналия".
Преосмисляне на решението?
"Не сме оптимисти за подобна възможност", сподели Мина Милева.
"Дано да има осмисляне на отношението към толкова откровено и ново кино, защото не става дума за подценяване на другия, номиниран филм, който има несъмнени естетически достойнства", допълни Методиева.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
