ЕС трябва да търси решение на проблема с мигрантите по границата между Полша и Беларус по пътя на дипломацията, но не в диалог с президента Александър Лукашенко. Това е препоръка на експерта Гералд Кнаус. След срещата на върха на ЕС, на която европейските лидери обсъдиха общата миграционна политика, Кнаус обясни, какво може да е общото решение за 27-те страни:
"Решението е в ръцете на големите държави в ЕС като Германия и Франция. Това може да се случи с партньори извън ЕС, с легални канали за имиграция и ускоряване на процедурите за предоставяне или отказ на статут, чрез засилване на граничния контрол и чрез механизъм, който да позволи на ЕС да връща към страните по произход онези мигранти, които нямат основание да търсят закрила".
Стабилна и здрава охрана на външната граница на ЕС. А под „охрана“ може да се разбира и „ограда“. За това призоваха онези страни от ЕС, които след 2015 година се очертаха като яростни противници на приемането на бежанци в Европа. Целенасоченото изпращане на мигранти на границата между Беларус и Полша отново извади на преден плат темата за нелегалната миграция. И отново чертае разделителни линии. На срещата на върха тази седмица европейските лидери все пак постигнаха единодушие и категорично осъдиха хибридната атака на Беларус и диктатора Лукашенко, който цели да всее раздор между страните-членки. Австрия и Литва поискаха изграждането на ограда по външната граница на ЕС и охраняването ѝ с дронове, а финансирането на тези мерки да е поне частично с европейски средства. Комисията обаче е категорично против. Въпреки това, Полша и Литва вече строят ограда по границата си с Беларус. Германия предложи съвместни гранични патрули с Полша по общата им граница, след като и там вече пристигат нелегални мигранти.
„Няма да допуснем инструментализирането на мигрантите за политически цели“, се казва в декларацията на европейските лидери след срещата им тази седмица. Брюксел заплаши, че ще реагира адекватно и прие нови санкции срещу Лукашенко и приближените му.
С търсенето на решение на проблема с нелегалната миграция, но и с незаконните връщания на бежанци от територията на страни, които са членки на ЕС, от години се занимава политологът Гералд Кнаус, често представян като архитектът на споразумението между ЕС и Турция в пика на бежанската криза през 2015/2016 година. Сега вниманието му е насочено към Хърватия и към границата между Полша и Беларус:
"Някои европейски правителства просто си затварят очите за това което става по границите им. Много неправителствени организации и медии публикуваха анализи въз основа на лични наблюдения и изводът е един - извършва се незаконно отблъскване на нелегални мигранти за да се намали притокът на бежанци. Аз лично съм се срещал с хора, които са принуждавани да напуснат Хърватия, след като са били настанени в бежански центрове. Тези хора бяха върнати обратно в Босна, от където са влезли в Хърватия. Това се случва от години, често насилствено, за да подейства отблъскващо на други, които са се запътили към Европа.
Евросъюзът също носи отговорност, защото Хърватия се надява да влезе в Шенгенското пространство. Условие за това членство обаче е работещ контрол на външната граница на ЕС, а за Брюксел явно няма значение, как се гарантира сигурността по границата. Може би по-правилната позиция е, че условието за влизане в Шенгенското пространство е спазването на европейското право. Тогава хърватските власти може би ще се замислят дали да продължат с противозаконното връщане на мигранти от границата.
Защо ЕС не принуждава Хърватия да спазва Конвенцията за бежанците, Конвенцията на ООН за правата на децата, защото между връщаните мигранти има не малко непълнолетни? За мен това е правилното послание, което ЕС трябва да изпрати на Загреб и тогава хърватските власти вероятно ще променят поведението си.
Трябва да намерим друго решение на проблема с нелегалните мигранти, защото тези хора, за които говорим, всъщност вече са били на територията на ЕС. Повечето от тях са миналите границата на ЕС в Гърция. Аз често говоря за маршрута Атина - Мюнхен - крайната цел на тези мигранти обикновено е Германия и пътят им минава през Хърватия".
През последните месеци ескалира ситуацията на границата между Беларус и Полша, където полските власти обявиха извънредно положение заради наплива от мигранти. Има информации, че мигрантите пристигат от Близкия изток в Минск с чартърни полети, организирани от властите в Беларус, а след това са транспортирани до границата с Полша, Латвия и Литва. Нещо повече - вече и източна Германия съобщава за пристигащи цели семейства, а не само млади мъже, както бяхме свикнали, които разказват за схемата на Лукашенко.
"Проблемът там е много по-сложен. В случая с Беларус трябва да търсим решение по пътя на дипломацията, но не в диалог с президента Александър Лукашенко, защото неговата цел е да изнудва ЕС. Той няма да се откаже, ще продължи да въвежда безвизов режим на пътуване с още и още държави, например с Пакистан, след като го направи с Иран, Ирак, Сирия и много други държави. По този начин той примамва мигрантите в Минск и от там ги изпраща на полската граница.
Проблемът за ЕС е, че на практика има само две възможности. Или допускаме и приемаме тези хора в Полша, а с това в ЕС, което е неприемливо. Или полските власти нарушават брутално европейското законодателство като връщат мигрантите обратно в Беларус, което е още по-неприемливо. Идва зима, много от тези хора са принудени да се крият в гората в ничията земя и вече има много смъртни случаи.
Спешно трябва да намерим друг изход от тази ситуация. Трябва да намерим партньор в лицето на някоя демократична държава в Източна Европа, която има интерес от задълбочаването на отношенията с ЕС и която при определени условия може да се съгласи да приеме мигрантите, които сега Беларус изпраща на полската граница. Така ще покажем на бежанците, че нелегалното преминаване на границата на ЕС е невъзможно. Но нека също така да е ясно, че ЕС в лицето на Полша не може да остави пристигналите на границата хора да мизерстват".
В момента всички погледи са насочени към Полша и Хърватия, но Гърция, Испания и Италия също не искат да приемат повече мигранти, които евентуално да бъдат разпределени в целия ЕС. Системата за квотно разпределение в съюза така и не заработи, Полша и Унгария категорично отказват да приемат мигранти, Австрия смята, че вече е изпълнила дълга си, скандинавските държави също са резервирани към тази схема. Какво е решението на ниво ЕС?
"Така е, за съжаление не само Полша и Унгария не искат да участват в разселването. С поведението си те и редица други държави всъщност поставят под въпрос действащо европейско и международно право. Тези правителства водят политическа битка с аргумента, че международните споразумения за миграцията са остарели и не отговарят на променената реалност. Това от своя страна води до пълна липса на контрол.
Почти по всички външни граници на ЕС не се спазва международното право - Унгария връща мигранти в Сърбия, Хърватия ги връща в Босна, Гърция - на Турция, в Полша ги държат в ничията земя на граничната бразда.
Решението е в ръцете на големите държави в ЕС като Германия и Франция, но и други държави, които не одобряват такова поведение, а в същото време са готови да помогнат на страните по външните граници при засилването на контрола. В противен случай никоя държава по периферията на ЕС няма да се съгласи на какъвто и да е компромис.
Това може да се случи с партньори извън ЕС, с легални канали за имиграция и ускоряване на процедурите за предоставяне или отказ на статут, чрез засилване на граничния контрол и чрез изработване на механизъм, който да позволи на ЕС да връща към страните по произход онези мигранти, които нямат основание да търсят закрила в съюза.
Опасявам се, че ако не намерим партньори за постигането на тези цели, ситуацията по външните граници на ЕС ще се влошава. Не бива да го допускаме, защото така бихме изпратили грешен сигнал към страните, от където идват мигранти към Европа.
Европа беше пример за спазването на правата на бежанците. А сега най-богатият континент в света се отнася брутално към хора, които са напуснали родината си в търсене на по-добър живот".
Срещата на върха завърши без категорични решения нито за притока на мигранти от Беларус към страни от Общността, нито за бъдещата обща миграционна политика. Какво може да направи ЕС и споразумението с Турция от 2016 година ли е примера, който ще следва Брюксел?
"Споразумението с Турция от 2016 година показа, че със средствата на политиката можем бързо да намалим броя на нелегалните мигранти от един милион на 26 хиляди за година. Шест милиарда евро ни струва тази сделка, пари, с които Турция подобри живота на сирийските бежанци на нейна територия. След сключването на споразумението на практика няма нелегални опити на сирийски бежанци да се прехвърлят от Турция в Гърция.
Но не всички условия на споразумението бяха изпълнени. В Гърция, т.е. от страна на ЕС, така и не се ускориха процедурите за предоставяне на статут. От две години споразумението с Турция вече не действа. Турция не приема обратно мигранти от Гърция, които нямат право на закрила в Евросъюза. Това, което виждаме в Егейско море - нелегалните връщания на мигранти - всъщност е резултатът от липсата на споразумение с партньорска страна извън ЕС.
Така че очакванията ми от европейските лидери не са големи. Надеждите ми са свързани по-скоро с новото правителство в Берлин и неговото партньорство с Париж. Надявам се, че Германия и Франция ще изработят предложение към страните, които са на външната граница на ЕС, за ограничаването на нелегалната имиграция и засилването на граничния контрол без да се нарушават човешки права и действащо международно право.
ЕС трябва да изгради мрежа от партньори, с които да работи срещу нелегалната миграция. Според мен това са държави като Украйна, Турция, Тунис, Мароко и др. ЕС трябва да им подаде ръка, така че спирането на нелегалната миграция също да представлява интерес за тях".
По покана на френското министерство на вътрешните работи Вие обсъждате в Париж възможността за приемане на обща европейска стратегия за ограничаване на нелегалната миграция. Какви са шансовете 27-те да се споразумеят?
"На този етап трудно може да се постигне напредък, защото страните-членки продължават да търсят най-малкия общ знаменател. Не е достатъчно и само да се възмущаваме и да критикуваме, както правя аз сега. Стотиците страници, които съм изписал, са капка в морето. Трябва ни стратегия и стратегията може да се изработи само от големите играчи в ЕС - Германия и Франция, защото в крайна сметка това са държавите, където повечето мигранти искат да стигнат. Това обаче са и държавите, чиито общества са непримирими със сегашната ситуация.
ЕС има един по-дълбок проблем. Разбира се, имам предвид бъдещето на бежанците по света и тяхната закрила. През последните четири години изключително малко мигранти са успяли да напуснат родината си. Има статистики за огромния брой мигранти по света, но истината е, че много малко от тях могат действително да пресекат която и да е граница по света. Никой не може да напусне Афганистан или Сирия, в цяла Азия Конвенцията за бежанците изобщо не се прилага. Американците също връщат лодките, които идват от Хаити. Ако Доналд Тръмп или някой като него след три години отново влезе в Белия дом, това ще е краят на закрилата на бежанците в Америка.
Сега е моментът, когато онези държави, които смятат че правата на бежанците трябва да се спазват, трябва да се обединят около обща стратегия, която да привлече и Италия, и Гърция и други страни от Евросъюза, които в момента не искат и да чуят за миграция.
Да не забравяме и върховенството на закона, върху което стъпва ЕС. Не можем да си позволим да не зачитаме човешките права. Ако продължаваме да търпим незаконните връщания на мигранти по границите, това означава, че потъпкваме най-висшата европейска ценност - върховенството на правото".
Интервюто на Весела Владкова с Гералд Кнаус в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
