Любовта на мъж и жена е накарала времето да спре. Но дългата изолация от часовника на живота не спира проблемите помежду им, а ги излага на повърхността. За това с няколко думи разказва филмът „Далеч от времето“, който вече може да бъде гледан в платформата за българско късометражно кино NO BLINK.
С изразните средства на седмото изкуство обаче филмовият разказ на Деян Цвятков изследва много по-дълбоко идеята за безвремието между двама.
Доколко е възможно да спрем времето и да заживеем в една вечна утопия на взаимоотношенията? Помага ли изолацията ни от света да погледнем на връзката си с другия като на една необятна вселена, която ни води към развитие, което обаче споделяме с любимия? Кога промяната е обща и градивна и кога създава пропаст в основите на любовта? Трябва ли да ги има другите, за да ни има и нас като пълноценни части на едно цяло? Имаме ли усещане за време и помага ли ни то да изградим не просто личната, но и общата ни действителност? И колко е силен всъщност ефектът на вярата?
„Далеч от времето“ обговаря всичи тези въпроси, докато главните герои – в ролите Алиса Атанасова и Георги Налджиев – се губят и намират в своето безвремие.
За това колко сме близо, когато сме далеч, режисьорът и сценарист на филма Деян Цвятков разказва в звуковия файл.
