Началото на първото българско дружество на Червения кръст се поставя на днешни 25 октомври 1878 г. в Сливен.
По-късно се създава болницата “Червен кръст“, училището за милосърдни сестри. Още първите организации участват активно в подпомагане на пострадали от различни бедствия, но изпращат и мисии за оказване на медицинска помощ по време на войните.
През тази година се навършват 100 години от младежката организация към БЧК.
Първите дружества са учредени още след Освобождението на България през 1878 година. Тяхната цел е подпомагане на болните и ранените от войната. Местните организации възникват както в Княжество България, така и в Източна Румелия.
Популярността им и осъзнатата нужда от съществуването им бързо се разрастват. Започват да получават подкрепата и доброволческия труд на много видни българи. Софийското областно дружество, оглавявано от митрополит Мелетий Софийски, получава подкрепата на областния губернатор Пьотър Алабин.
Уставът на Сливенското дружество, основано на 25 октомври 1878 година, начело с митрополит Серафим Сливенски, е утвърден от генерал-губернатора на Източна Румелия Аркадий Столипин.
На 20 септември 1885 година, след Съединението на България, утвърдена с указ на княз Александър Батенберг, е създадена Националната организация на Българския червен кръст. Само месец по-късно, на 20 октомври БЧК получава писмено признание от Международния комитет на Червения кръст в Женева. Създава се обширна мрежа сред окръзите в страната.
В следващите десетилетия организацията има важна роля за развитието на страната. Поради тази причина царската власт обича да покровителства Червения кръст. Основни фигури на благодеяние са царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд, и царица Йоанна – съпруга на цар Борис III. Н. В. Борис III е върховен патрон на Българския червен кръст от 1918 до 1943 година.
Първата изява на Червенокръсткото дружество е по време на Сръбско-българската война (1885 – 1886 г.), където оказва помощ на ранените и спомага за размяната на военнопленници. През 1894 г. оказва помощ на пострадалите от Пожара в Котел. За първи път оказва помощ зад граница на Гръцкия червен кръст през 1897 г.
За основаването и дейността на БЧК у нас разказва в “Нашият ден“ Славита Джамбазова.
“Наистина тази 143-годишна разпознаваема голяма хуманитарна организация служи всеотдайно през всичките тези години на своя народ.
При всички случаи това е организация, която спомогнала не просто и само да бъде помогнато на страдащите и общностите и обществото, но е подпомагала и развитието на държавността в Третата българска държава.
Бидейки такава, през четири войни е подпомагала войните и войниците с подкрепа на ранените и болниците. У нас се прилага Женевската конвенция за размяна на военнопленници по времето на Сръбско-българската война. Неотменно е участието в борбите с опасните заболявания в страната, изпращането на санитарни мисии.
Онова, което прави много силно впечатление, е дейността в самата страна – подпомагането на българите бежанци от Тракия и Македония, от Сърбия, западните покрайнини и особено пострадалите в различни природни бедствия.
Организацията има своето значимо място и в създаването на Съюза за закрила на децата, на Бързата помощ у нас, на организирането на кръводаряването, на масовото обучение на населението по първа помощ.
Чуйте повече за настоящите кампании на БЧК от Славита Джамбазова в звуковия файл.
Снимка: Уикипедия, БЧК
