Има имена в българската културна и в частност литературна история, които за времето си са будели остри полемики, но днес са забравени, потулени, скрити. Скрити не нарочно, скрити заради късата ни памет. Такова име е роденият в с. Василовци, Ломско, писател Георги Марковски (1941-1999) – един от най-стойностните експериментатори и търсачи в българската словесност през втората половина на ХХ век.
Според проф. Симеон Янев той е може би първият постмодернист в българското писане и това личи, между другото, в двата негови ключови романа: „Хитър Петър“ и „Разказвачът и Смъртта“.
Други го причисляват към магическия реализъм, но – така или иначе – Георги Марковски, чиито произведения са били чакани и посрещани с нетърпение и с остри критически пера, днес е почти непознат, включително за изкушените от българската литература.
Наскоро в НАТФИЗ проф. Светлана Стойчева организира конференция по случай 80-годишнината от рождението му, където излязоха с доклади водещи български литературни изследователи, подчертавайки наистина новаторското дело на писателя.
Това негово новаторско дело е тема на предаването „Премълчаната история“, в което разкриваме достиженията на българската литературно-интелектуална мисъл в лицето на Георги Марковски заедно с проф. Светлана Стойчева, доц. Морис Фадел и младият литературовед Стоян Петков.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимка – НАТФИЗ
