Климатичните промени са причина не само познати инфекциозни и паразитни заболявания да се завръщат и разширяват ареала си, но и способстват за възникването на нови болести. По данни на Световната здравна организация, от средата на 70-те години на 20-ти век насам са се появили над 30 нови заболявания.
Свикнали сме да свързваме болести като малария, жълта треска, западнонилска треска, денга и др. с идеята, че са локализирани в отдалечени от нас места, но до неотдавна смятахме същото и за коронавируса SARS-CoV-2.
Друг проблем, свързан с климатичните промени, е нарастването на броя на климатичните бежанци. Наред с другите проблеми, които предизвика, явлението създава риск от пренасяне на инфекциозни и трансмисивни заболявания на нови територии, а прогнозите за броя на климатичните бежанци варира в много широки граници – между 25 млн. и 1 млрд. души се очаква да напуснат домовете си до 2050 г.
Как реагира науката на тази нова заплаха – разказва Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, научен секретар на Българското дружество по медицинска география и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България и автор в „Климатека“.
