„Разказът за рода, за семейството, а и за себе си, е деликатна работа, която предполага, освен всичко друго, и доста кураж“, пише Николай Аретов в края на книгата си „Семейни истории“. Книга, която ще припомни на доста читатели, че не помнят по-назад от две поколения преди себе си… Дали наистина ни липсва памет? Дали сме небрежни към предците си? Или улисани в трудностите на живота забравяме откъде идваме, не ни е до това и се сещаме чак когато възрастта ни достигне определени години…
Отвъд тези въпроси и констатации, книгата на Николай Аретов разказва стегнато и без сантименти за двата рода на автора – майчиния и бащиния. А там наистина има интересни личности и истории!
„Твърде късно се заех да събирам материали за рода си, пише в предговора Аретов. В паметта ми се е съхранило малко, а хората, които бих могъл да питам, се стопиха. Не липсват и противоречия между различни спомени, между спомени и документи и т. н. (…) Явно модата на „коренотърсачество“ не затихва през последните десетилетия, и у нас, и по света. Опитах се, и съзнателно и несъзнателно, да стоя встрани от нея. Опитвах се и да се пазя от възрастовите деформации при разказването на спомени. Знам, че не съм се приближил до високите образци, освен тяхното писателско майсторство ми липсва и смелостта при саморазголването. По тази причина се ограничих с минали истории, днешното е още твърде горещо, неясно, а и плашещо.“
Макар да разказва за отминали времена и отишли си от този свят личности, а и непознати за читателя, „Семейни истории“ е топла и четивна книга, която припомня за един отминал, но все още дишащ чрез нас, следващите поколения свят.
Чуйте Николай Аретов.
