Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В Грузия правят сирене „на конци“ и вдигат наздравица с цървул

4
Снимка: Магдаледа Гигова

Ако слушате редовно „Покана за пътуване“, знаете че неотдавна посетих Грузия и не спирам да разказвам за нея. Ако винаги сте се чудели как сиренето става „на конци“ – сега ще ви разкажа.

В грузинския район Асприндза се запознавам с Давид и Теона – млади хора, заели се да проправят пътя на туристите към тези места. Канят ни в автентична къща, където ще участваме в „мастер клас“ – разбирайте, майсторско ядене, на планински гозби. Аз обаче съм любопитна да видя с очите си как се получава прочутото грузинско сирене на конци. И как се месят прословутите хачапури.


В зиданата печка огънят бумти. В откритото огнище припукват съчки. Местен младеж пее та се къса. Дребна женица разточва кора по-тънка от цигарена книжка, която опъва върху масата като покривка. След това започва да ръси домашно сирене, току що избито масло и яйца от кокошките в двора. Все предпоставки за неземно вкусна нашенска баница. Не, поправят ме, това са хачапури. Но как? В моята представа хачапури е лодковидно печиво, в което жълтъкът на чукнато яйце намига закачливо. Оказва се, че колкото региона има, толкова са видовете на типичното грузинско хачапури – с пълнеж от зеленища, бяло сирене, жълто сирене, само тесто със едросмляна сол…

В тази част на Аспринзда си е чиста баница. Но от онази, забравената, бабината, замесена в любов и вековен опит. Тъкмо се тюхкам колко съжалявам, че нямам като Алф девет стомаха и… започвам да си мисля, че тук може да не ми стигнат.


На огъня в окаден котел къкри мляко. Знаем откъде е. Преди малко кравите се прибраха от водопой. Стопанката разбърква млякото и му изсипва мая за сирене. Последва близо час, в който аз се изморих да я гледам, а тя не спря да работи. От маята млякото се превърна в безформена маса, подобна на бял парцал. Не ми стана ясно как чевръстата жена бъркаше с голи ръце в котела, вадеше субстанцията, пускаше я в леген със суроватка и я премяташе, източваше, изстискваше като пешкир и отново я запращаше в котела. Постепенно започнаха да се появяват нишки, дебели като въжета. С всяко премятане те изтъняваха, а аз си мислех, че всеки би си сецнал кръста от непрестанното навеждане. Неуморната грузинка обаче се трудеше като курдисана. С премерени движения продължаваше да премята и изстисква. Обясниха ми, че когато сиренето стане тънко като косъм част от него се сервира, замесено с прясно масло към топъл хляб, а останалото се изсушава. Чак тогава осъзнах, че нещото прилично на конска опашка провесено от една от гредите всъщност е сирене. „О, да, там е от три години. Когато решим, накисваме част от него във вода и то става на вкус като прясно“.

Едва успявам да преглътна последния залък от топлия хляб с прясното сирене, когато тамадата (грузинската дума за церемониалмайстор на трапезата, който дава насока на тостовете) започва реч за приятелството. В ръката си вместо познатия от филмите рог държи нещо кафяво и безформено. Обясняват ми, че това е цървул! Да 300-годишен цървул, импрегниран с восък, от който се пие вино при тържествени случаи. Тамадата по традиция посочва човек от компанията, който да продължи темата от тоста му. Изпива до последната капка съдържанието на цървула, напълва го с вино и ми го подава. Само от цървул не бях пила. Е, вече съм…

Снимки и видео: Магдаледа Гигова

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия