Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Кабо Верде – островите, където Сезария Евора е икона

7
Снимка: Магдалена Гигова

Когато преди седмица тръгнах за малката африканска република Кабо Верде, единственото, което знаех за нея, бе личността на певицата Сезария Евора. Босоногата дива, която излизаше на сцената без обувки в знак на съпричастност със сънародниците си. И пееше в стил морна, така че ти се иска да плачеш, макар да не разбираш креолски. Приживе със 75% от приходите си тя издържаше почти сама основното образование на островите Зелени нос, както е другото име на Кабо Верде.

Девет острова, един от които безлюден, а на два няма никакви водни ресурси. Половин милион души население. И… Содад, едноименната песен на Сезария, чието заглавие значи тъга и нега едновременно и сякаш струи отвсякъде.


На пръв поглед остров Сал, на който бях аз, е рай – дневна температура 28 градуса, нощна – 24. Приятен ветрец, който раздвижва въздуха. Адът идва от факта, че там няма нито капка питейна вода в природата и целият релеф е вулканична пустиня. Ако се чудите как е бил заселен, отговорът е – изкуствено. Португалците, които през 15 век откриват десетте големи острова, използват част от тях като хъб, както е модно да се казва, за търговията с роби. И да вземат солидни такси от корабите, които неизбежно спирали на път от Америка и Европа към Азия. На необитаемия Сал колонизаторите довеждат африкански роби и португалски работници, за да разработват солните мини там. 

През Втората световна война значението на мястото нараства с построяването на летището, използвано от германските войски в настъплението им към Африка. Днес целият остров е един гигантски курорт с копринените си плажове, „поръбили“ като шевица крайбрежието. Разбира се, в хотелските комплекси водата не е проблем – минералната пристига от сушата, която е на 500 км, а тази за пиене и миене се обезсолява и пречиства от Атлантическия океан. Но 30 на сто от населението не разполага с течаща вода у дома. И се налага да си я купува от нещо като будки, в които срещу 5 евро получава 25 литра от ценната течност. При минимална заплата от 130 евро е почти равно на злато. Въпреки това сърдит, зъл и намръщен човек при пребиваването си в Кабо Верде не срещнах.


Спа във вулкан, игра с бебета акулки, спускане с въже над скали и океан и миражи в пустинята… Това са само част от приключенията, които могат да ти се случат извън излежаването на плажа или плуването в ласкавия тюркоазен океан на остров Сал. Разбира се, че изпитах всичко! Но преди това – малко география и статистика. Сал е най-плоският от всички острови Зелени нос. Но и най-древният – образувал се е от вулканично изригване преди 50 милиона години. Най-издигната му точка носи помпозното име Монте гранде и е висока… 403 метра. На Сал се изсипват повече от половината туристи, посещаващи Кабо Верде. Постоянният вятър не само дава голяма част от електричеството на острова, ами привлича целогодишно любители на въздушно-водните спортове. Тук се е състоял и световен шампионат по уиндсърфинг. А за кайтсърфистите Сал е световна столица.


Тъжният на пръв поглед пустинен пейзаж крие две изненади – миражи и пълната липса на каквито и да било змии. На острова поначало животните, доколкото ги има, са донесени от вън и повечето са питомен добитък или домашни любимци. Голямо чувство за хумор е нужно, за да кръстиш тази част от пустошта Тера боа – красива земя, но пък шегите на Фата Моргана те карат да виждаш езера и тучна зеленина в далечината. Проблемът е, че колкото повече вървиш към тях, толкова повече се отдалечават. Недалеч е селцето Педра де Лумес и солниците Салинас. Вулканични скали, солено езеро, чиято концентрация се доближава до тази на Мъртво море и е страхотно да не потъваш във водата, стига да не ти влезе в очите. Като огромни бесилки стърчат дървените конструкции на въжената линия, с която са превозвали продукцията, изнасяна за Бразилия и Африка. 

Днес солните мини са превърнати в екзотично СПА, където женици от селото те натъркват от глава до пети с едра сол и някакво етерично масло, докато се заприличаш на осолена скумрия. Своеобразният скраб ти смъква всички мъртви клетки и немалко живи. Когато изсъхнеш, се изплакваш в езерото, където дори да плуваш като ютия, не можеш да се удавиш. Следващата процедура е реализация на детската мечта да се омажеш с кал до уши. Само че тази е полезна за кожата. Стоиш с нея, докато изсъхнеш и заприличаш на циментов паметник, а после я отмиваш отново в соленото езеро. За препоръчване е да не си взимаш душ, за да съхраниш благотворното въздействие на минералите.


Заливът на акулите може да звучи опасно, но всъщност е доста забавен. Стига да преодолееш ужаса, наложен ти от филма „Челюсти“. Защото местните акули са вегетарианци, а бебетата им – ужасно любопитни. Единственото, което трябва да направиш, е да си наемеш обувки, с които да не нарежеш краката си на острите камъни и корали. И да се довериш на водачите, че ако видиш перка, не бива да изпадаш в истерия. Според местните акулчетата живеят с майките си до 6-годишна възраст. И се държат като човешки бебета – дружелюбни и любопитни. Уверяваме се, че е така, когато един от водачите вади обикновено найлоново пликче и започва да шумка с него на повърхността. Акулчетата се втурват да видят какво става и започват да палуват около глезените ни. Все пак не е препоръчително да ги галим, за да не реши някоя разлютена майка, че застрашаваме чедото ѝ. Иначе животът на Кабо Верде тече по любимото на местните словосъчетание No stress.

Снимки и видеа: Магдалена Гигова
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия