7
Преди време ви разказахме за виртуалната платформа „Български визуален архив“, която си поставя за цел да покаже по безпристрастен начин, чисто документално в снимки места, събития и личности в България през XX век. Ръководител на платформата е фотографът Тихомир Стоянов, който от години работи с предоставени стари семейни архиви, които разкриват пъстротата на миналото ни, която често пъти забравяме в настоящето.
Година след началото на проекта, Тихомир и колегите му организират и първата физическа изложба, която ни разкрива непоказвания до днес архив на бележития, но малко познат български фотограф Панайот Бърнев.
„Имахме късмета неговата дъщеря Милена Николова да ни предостави около 6 000 негови фотографски филма в различни формати“ разказва за Радио България Тихомир Стоянов. Снимките обхващат периода от 1950 до 1990 г. и представят начина на живот на столичани, архитектурата на София, планините в България и портрети на известни български артисти.
„Панайот Бърнев е фотограф, който е работел дълги години в киностудия „Бояна“, бил е ръководител на цветна лаборатория в „Българска фотография“, бил е част от редакцията на списание „Българско Фото”. Автор е на няколко книги, като една от най-популярните е „Портретна фотография“. В изложбата ще покажем интересни фотографии от снимачните площадки на известни български игрални филми и сериали, сред които „Хан Аспарух“, „Странен двубой“, „Демонът на империята“ „Князът“. Включили сме и портрети на актьори – Петър Слабаков, Невена Коканова, Тодор Колев, Виолета Гиндева, Стефан Данаилов, Ицко Финци. Всички те са правени на терен от самия Панайот Бърнев.
Има много интересна селекция на снимки и от заснемането на документалния филм „Новите художници“. Това е дружество, създадено 1931-а и просъществувало само 13 години (поради смяната на политическия режим в страната ни), но което изиграва значителна роля в българското изкуство със стремежа за промяна на статуквото. Вярвам, че ще бъде много любопитно за посетителите на изложбата да видят лицата на художници от това дружество като Васка Емануилова, Николай Ненов, известния български скулптор Николай Владов-Шмиргела. Друга голяма част от снимките на Панайот Бърнев през годините е свързана с хобито му на запален планинар. Подготвили сме около 40 фотографии на планините в България – Рила, Пирин, Родопи и много от Витоша.“
Панайот Бърнев е роден в крайдунавския град Свищов, но още като дете семейството му се мести в София, където живее до смъртта си през 2016 година. Много е обичал града и най-вече да снима простичкото ежедневие в него. „Не говорим за снимане на известни места, подобни на поздравителни картички, а изображения на продавачи на семки, хора, които се мерят на кантар на улицата – неща от ежедневието на обикновените софиянци в онези години“, разказва Тихомир. В тези кадри се крие и изненадата от работата на Бърнев – лекотата, с която е запечатал всичко онова, което го е вълнувало по един непретенциозен и неподправен начин.
Тихомир Стоянов с гордост казва, че са успели да дигитализират всички предоставени им ленти и от тях е направена селекция от около 12 000 фотографии, които ще бъдат качени на платформата „Български визуален архив“. Така всички, които се занимават с фотография, история или с проучвания ще имат възможност да се докоснат до този архив.
„Това наистина е голям успех, защото тези фотографии ще могат да бъдат изтеглени в голяма резолюция, напълно свободно, с уредени авторски права и ще могат да се ползват от всеки, което е нашата цел“ обяснява Стоянов. А близо 130 от най-добрите и представителни за творчеството на Бърнев изображения ще могат да се разгледат на живо до 12 декември в „Дом на киното“. Съпътстващо събитие към експозицията е прожекция на филми, дарени от Камен Карковски, на 28 ноември. По този начин Български визуален архив поставя началото на цикъл от изложби, всяка от които ще представя по един личен архив, дарен на платформата. „Целта ни е да ангажираме и мотивираме публиката да споделя с нас неразказаните си лични истории и семейни албуми и заедно да изградим един визуален архив, който да бъде достъпен за изследвания и дебати“, обяснява Тихомир Стоянов.
Снимки: visualarchive.bg
