Eмисия новини
от 22.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Диригентът Георги Димитров и пианистът Гиорги Гигашвили водят радиосимфониците от Моцарт към Шуберт

Директно от зала „България“, петък, 26 ноември, начало 19.00 часа

Гиорги Гигашвили
Снимка: ФС / Gigashvili Giorgi

Изискана австрийска програма предлага този петък на своите почитатели Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Под диригентството на Георги Димитров, срещите с когото винаги са празник не само за публиката, но и за самите музиканти от радиооркестъра, ще прозвучат Концерт за пиано и оркестър №20 в ре минор, KV 466 от Волфганг Амадеус Моцарт и Симфония №6 „Малка до мажорна“ от Франц Шуберт. Солист ще бъде младият грузинец Гиорги Гигашвили, едно от нашумелите напоследък имена в музикалните среди, определян все по-често като„феноменален пианист“.

Гиорги Гигашвили е роден през 2000 година. Учи в Консерваторията в Тбилиси при Ревас Тавадзе. От тази година по покана на Марта Аргерич продължава обучението си в Женевската музикална академия при знаменития педагог Нелсън Гьорнер. Гиорги е носител на редица престижни награди: Първа награда на международния конкурс „Lloret de Mar Fiestalonia Milenio” в Испания (2013 ), Първа награда на 4-ия конкурс за млади пианисти „Шопен“ – Тбилиси (2015), Първа награда на международния конкурс за пианисти „Шопен“ в Естония (2016), както и Втора награда на 6-ия международен конкурс за пиано в Тбилиси (2017). През 2019 печели Първа награда и специалната награда „Нелсън Фрейре“ на Третия международен конкурс за пианисти в град Виго, Испания, ръководен от Марта Аргерич.Същата година е отличен с 3-та награда и наградата на публиката на Международния конкурс за пиано „Феручо Бузони“ в Болцано, Италия. През 2021 фондация „Геза Анда“ му връчи наградата „Hortense Anda Bühre“ за един от най-младите участници на 15-ия конкурс „Геза Анда“ в Цюрих, а само преди седмици Гиорги Гигашвили победи триумфално в престижния конкурс KlavierOlymps в Бад Кисинген, Германия.

Волфганг Амадеус МоцартВолфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) пише своите клавирни концерти за най-широка публика. Да дирижира от пианото, изпълнявайки същевременно и соловата партия, е любимият му вид изява. Именно той превръща пианото от обикновен акомпаниращ инструмент (което в оркестъра по традиция се извършва от клавесин или други клавишни инструменти) в истински солист. В едно свое писмо до баща си композиторът казва: „Концертите са по средата между най-трудното и най-лесното. В тях има много блясък, те са приятни за слуха, но същевременно не се принизени до елементарна празнота: удовлетворение от тях могат да получат само посветените. Впрочем, непосветените би трябвало да са им благодарни за това“.

Двадесетият клавирен концерт, ре минор, KV 466, е сред най-популярните концерти на Моцарт. Подобно на други негови произведения, също написани в ре минор, той принадлежи към най-драматичните страници от творчеството на композитора. Първата му част подготвя патетическите страници на операта „Дон Жуан“, а третата – финала на неговата 40-та симфония. Концертът е романтичен и страстен по характер, той целият е пронизан от контрасти между драматичните и бурни теми (близки до оперния образ на Съдбата) и многостранно представената лирика – скръбна, нежна, развълнувана и хармонически светла.

Партитурата на творбата е завършена на 10 февруари 1785 година. Още на следващия ден Моцарт изпълнява концерта в залата на казино Мелгруб, като е едновременно солист и диригент. Това е първият от петте ежеседмични „Петъчни концерти“, които композиторът изнася през пролетта на 1785 година.

Бетовен цени много високо този концерт и пише за него своя собствена каденца. Авторските каденци, за съжаление, не са запазени.

Франц ШубертФранц Шуберт (1797-1828) има девет симфонии. Първите пет от тях са написани на възраст между 16 и 19 години, когато композиторът все още не се стреми към грандиозен стил, тяхната музика до голяма степен напомня за Моцарт. Шестата симфония, до мажор, D589 е композирана в периода октомври 1817 - февруари 1818 година. Първоначално Шуберт ѝ слага заглавие Grosse Sinfonie in C (Голяма симфония в до мажор), но после отхвърля думичката Grosse и след като през 1825-6 се появява Деветата, Голяма до мажорна симфония, Шестата започва да се нарича „Малката до мажорна“.

Нито една от симфониите на Шуберт не е била публикувана или изпълнявана публично по време на краткия му живот. Възможно е някои от първите пет да са били изсвирени в училището, където той е учил и преподавал, но именно Шестата е тази, която прозвучава за първи път пред Виенската публика. За съжаление това се случва едва след смъртта на композитора. На 14 декември 1828, четири седмици след като Шуберт вече е напуснал този свят, Шестата симфония е изпълнена на открит концерт на виенското общество на любителите на музиката. През 1848 творбата прозвучава отново, заедно с Четвъртата симфония – този път в Лайпциг. Останалите симфонии се налага да изчакат до 1870-те, когато са изсвирени в цялостна серия в Кристалния дворец в Лондон.

Както по отношение на състава на оркестъра (в който все още отсъстват тромбони), така и по характера на музикалните си образи, Шестата симфония е пропита от светло, жизнерадостно настроение. Макар първата ѝ част да започва с тържествени акорди, наподобяващи стила на Бетовен, а въвеждането на алегрото в духовите да напомня за Хайдн, навсякъде е разпознаваем неподражаемият мелодичен дар на Шуберт, който обича хармонично да преминава в далечни тоналности и след това безпроблемно да се връща там, откъдето е тръгнал. Симфонията е в четири части: Adagio – Allegro; Andante; Scherzo. Presto – Più lento; Allegro moderato.

Георги ДимитровГеорги Димитров е ученик на известния цигулков педагог Розенберг. Завършва Българската държавна консерватория в София със специалности оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка – при проф. Михаил Балкански. Специализира при Евгений Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.

От 1972 Георги Димитров е диригент на Пловдивската филхармония, а от 1981 – главен диригент и директор на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера. В периода 1990-1995 ръководи Симфоничния оркестър на Сан Марино. Награден е с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена „Санта Агата“. От сезон 1995/1996 Георги Димитров е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония. Като ръководител на Оперно-филхармонично дружество – Пловдив реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина на състава, както и участие в откриването на Европейския месец на културата – Пловдив (1999), предавано директно по Евровизия.

Георги Димитров е дирижирал всички български оркестри и е канен като гост-диригент в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания, Швейцария и др. Внушителният му репертоар включва симфонични произведения, оперни заглавия, кантатно-ораториални творби. Редовно провежда майсторски класове по дирижиране и журира в международни конкурси за диригенти.

Германският вестник „Зюдкурир“ – Баден Вюртемберг, пише за него: Трябва да споменем българския гост-диригент Георги Димитров, който поставя себе си и своето превъзходно дирижиране винаги в служба на процъфтяващата под неговите ръце музика. С деликатни движения той създава със своя „инструмент“ – оркестъра, светове от звуци и потапя слушателите в едно нереално удивление“

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“

Снимки: sofiaphilharmonic.com, фейсбук страница на Giorgi Gigashvili

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени