„В момента инфлацията се дължи на високите цени на енергията, суровините и края на локдауните. Предвид по-високите цени на газа и нефта това вероятно ще продължи поне до средата на 2022-а година.”
Това е становището и на председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, която изтъкна още:
„Възстановеното търсене, свързано с отворената икономика е много по-голямо от ограниченото предлагане и това покачва цените. Недостигът на материали, оборудване и работна ръка обременява производството. Въпреки че има неяснота около проблемите с доставките, те вероятно ще продължат няколко месеца и постепенно ще се успокоят през 2022 г. Добрата новина е, че домакинствата разполагат със значителни спестявания. Те могат да засилят активността, ако бъдат използвани навреме.”
Сравнението на Лагард между ситуацията в Европа и Съединените щати е следното:
„Същинската инфлация в САЩ е 4,6%, а при нас е 2,1%. Противно на Еврозоната ценовият натиск в САЩ е много по-мащабен. Освен при енергетиката и прехраната, има значително увеличение във всички сектори в САЩ. Но това не е така в Еврозоната.”
Цените в Съединените щати на някои от традиционните американски храни сериозно са се повишили – на фъстъченото масло е скочила почти два пъти в сравнение с миналата година, а на консервите – с между 6 и 10 процента, на замразените пилета – с 13 на сто, а на овесените ядки – с 17 процента, казват от благотворителна организация в Калифорния. Хранителните банки, към които има засилен интерес от семейства, засегнати от пандемията, няма да могат да поемат до безкрай повишаването на цените на храните. Това предупреждава Кейти Фицджералд – административен директор в неправителствената организация Feeding America, която координира работата на над 200 продоволствени банки в Съединените щати:
„Покачващите се цени на храните са истинско изпитание за посрещане на нуждите на хората в страната, които трудно си осигуряват храна. Хранителните банки се сблъскват с цени два-три пъти по-високи в сравнение с преди девет месеца. От началото на пандемията отчитаме рязък и сериозен интерес към нашите услуги. Изчисленията ни показват, че през миналата година 60 милиона души в Съединените щати са потърсили храна от благотворителни организации.”
В САЩ проблемът със снабдителната верига влиза в ролята на Гринч тази година, като заплашва да открадне подаръците и доброто настроение:
„Когато поръчам 100 артикула, получавам 35. Количеството продукти, които ще имам в наличност за продан тази Коледа ще бъде много по-ниско спрямо предишни години. Когато разходите се вдигнат до точката на насищане всички по веригата за доставки трябва да увеличат разноските. Сега се намираме в този момент”, казва Мериам Ал-Хамами – собственичка на магазин за играчки в Калифорния. Сред причините е недостиг на пространство за контейнерите в американските пристанища – проблем, който се е заел да реши американският президент Джо Байдън. Във вторник той обяви, че е наредил 50 милиона барела петрол от стратегическите резерви да бъдат освободени, за да се намалят енергийните разходи:
„Важна част от причината американците да се сблъскват с високи цени на горивата е, че страните производителки на петрол и големи компании не засилиха доставките достатъчно бързо, за да се задоволи търсенето.”
Резервът e предвиден да се използва при непредвидени обстоятелства като природни бедствия например, а не за сваляне на цените. Това е причина ходът да се разчита като политически, тъй като растящите цени на горивата водят до понижаване на рейтинга на одобрение на Байдън. Неговата администрация стои твърдо зад чистата енергия като алтернатива на скъпите изкопаеми горива:
„Усилията ми за борба с климатичните промени не вдигат цените на горивата.”
В някои страни ситуацията се усложнява допълнително и от други фактори. В Турция например, според официалните данни инфлацията е около 20 процента, но някои експерти твърдят, че истинската стойност е почти 50 на сто. Като причини за това се посочват лошо управление на икономиката и поддържаните от президента Реджеп Ердоган ниски лихви за засилване на растежа. От септември досега централната банка свали лихвите няколко пъти, което доведе до рекордно ниски нива на лирата спрямо долара. Стигна се и до протести тази седмица. Ето какво споделиха жители на Истанбул:
„Никога не съм била в подобно окаяно положение. Лягам си, ставам и цените са се вдигнали. Купих си 5 литра олио за 40 лири. Следващия път беше 80 лири, а след това - 100. Пожалете ни. Някой трябва да каже „Стига!”. Не заслужаваме това.”
„Всичко е толкова скъпо, като започнем от наемите. Живея под наем и те се покачват много, което е голям проблем.”
„С покачването на цените, клиентите ни намаляват. Покупателната им способност отслабва. Каквото продадем, след това не можем да го пуснем на същата цена втори път. Има 50-процентно увеличение на цените и изглежда ще има още.”
Правителството на Ердоган обвинява веригите супермаркети за високите цени.
На този фон преди Черния петък и Кибер понеделника, между 1 и 11 ноември в Китай се проведе годишният най-голям фестивал за онлайн продажби в света, на който бяха похарчени 139 милиарда долара, което е нов рекорд. Не са малко обаче и онези, които въобще не са пазарували онлайн по време на развлекателното събитие. Сред тях е Хуа Вей от Пекин:
„2021-а е неспокойна година. Има пандемия и различни природни бедствия, икономическият растеж е слаб и фондовата борса не показва добри резултати. Това паникьосва леко хората. В крайна сметка се чувстваш по-спокоен, ако запазиш парите си. Мисля, че хората вече са по-рационални що се отнася до потреблението.”
Във Великобритания проучване на потребителско сдружение разкри, че над 90 процента от намалените стоки по време на Черния петък миналата година са били на същата цена или дори на по-евтина шест месеца по-рано. Хари Роуз, който е част от екипа, провел разследването, съветва:
„Проследихме над 200 продукта около Черния петък през 2020-а и установихме, че най-малко 9 от 10 от тях са били по-евтини шест месеца преди това и голяма част от тях – и след Черния петък. Това показва, че въпреки че има малък брой изгодни оферти, си заслужава да сме търпеливи и ако купуваме нещо да сме сигурни, че намалението е реално.”
Много собственици на малък бизнес на Острова не се включиха в намаленията за Черния петък тази година. Сред тях е Клеър Лий:
„Напълно разбирам притегателната сила на Черния петък за потребителите. Всеки се радва на изгодна покупка. Но хората трябва да разберат ефекта му върху малкия бизнес, който не може да се състезава на тази арена. Тази година има допълнителни разходи заради Брекзит и проблеми с доставките заради пандемията и няма възможност за намаления. Голям риск е малките магазини да купуват големи количества в такава непредсказуема обстановка.”
Един от гурутата на минимализма Джошуа Фийлдс Милбърн казва, че пазаруването е променило из основи схващането ни за празниците – превръща ги от блажени в тежки, от весели в изпълнени с главоболия, от това да ги празнуваш в това да ги изтърпиш. Разочароващо е, че няма спирка за бързия влак на консуматорството, казва още той:
„Колкото и да е лъскава фасадата, пагубните аспекти на Черния петък не са малко. Хаосът на този ден е вероятно една по-широка метафора за нашата култура като цяло – консуматорската ни култура. На този ден ядем и пием лакомо без да мислим за вредата, която по този начин нанасяме на самите себе си. На този ден нашата алчност става ненаситна. На този ден живеем без истински смисъл купувайки подаръци, които да запълнят празнината, която обаче не може да бъде запълнена с материални придобивки.”
Милбърн е прав, но все пак, особено през последните две години, в които ежедневно ни се напомня колко е крехък животът заслужаваме и да се поглезим. Същественото е да покажем на близките ни обич и грижа, като им отделим от времето и вниманието си, защото това, че ние сме тук и нашите близки са с нас е най-хубавият подарък!
Снимки: pixabay.com, pexels.com и unsplash.com
