Eмисия новини
от 14.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„Аида“ със Сондра Радвановски и Йонас Кауфман от Париж

Йонас Кауфман ролята на Радамес
Снимка: Vincent Pontet/OnP

150-годишнината от първата премиера на операта „Аида“ от Верди трябваше да бъде увенчана с продукция на Парижката опера с Йонас Кауфман, Сондра Радвановски и Елина Гаранча (за първи път в ролята на Амнерис). Това трябваше да е и гвоздеят на сезон 2020/2021 година в Европа, според намеренията на новото ръководство на операта. Covid ситуацията обаче промени хода на събитията. Спектакъл имаше още през февруари, но без публика и без Гаранча. Спектакълът бе заснет за телевизионния канал Арте.

Въпреки всички обстоятелства продукцията впечатлява не само със звездите в каста, но и с режисурата – модерна и красива. Дело е на нашумялата холандка Лоте де Беер, която с Верди е в стихията си. За нея конфликтът в „Аида“ не е военен, а културен. Египет символизира колективния Запад, доминиращ през 19 век, а завладяната Етиопия – колонизирания свят. Заложниците Аида и Амонасро не са просто диваци-благородници без идентичност, а представители на древната култура, подчинена и систематично ограбвана от Запада в онази епоха. Именно затова и действието в операта се развива в музей в края на 19 век!

Сондра Радвановски в ролята на Аида
Няма слонове, няма фараони, нито пирамиди. Аида и Амонасро представляват двуизмерни персонажи чрез кукли-марионетки, подобни на живи каменни статуи в човешки ръст, движени майсторски от трима души. Постигнат е изключително интересен ефект на многопластовост на образа, както и особена пластичност на пространството – като своеобразен синкретизъм на различните изкуства. Сопраното Сондра Радвановски споделя, че това отделяне от героинята ѝ дава уникалната възможност да наблюдава Аида в движение и отстрани. Марионетката изразява емоциите на героинята в синхрон с артиста-певец.

„Чувствам се като разказвача, като трети персонаж, наблюдател“ – споделя Радвановски.

Режисьорката пък обяснява своето решение и със спецификата на ариите, в които героите сякаш разговарят със себе си. Куклите са дело на художничката от Зимбабве Вирджиния Чихота и английския дизайнер Марвин Милър, който ги изработва по рисунките на Чихота.


„В оперите на Верди съществува една изключителна сплав от силна вътрешна емоция, интимност, в същото време мащаб и политика. Интелектуалното и емоционалното преживяване вървят ръка за ръка по неповторим начин. Имаме сблъсък между самотата и дълбоката драма на главните герои с един външен свят на военен ентусиазъм. Това е общ звуков свят със своите различни нюанси, който трябва да звучи и да изглежда хомогенно. Така е и между Радамес и Аида, които също представляват два съвсем различни свята в едно...“ – обяснява Лоте де Беер. 

За Йонас Кауфман ролята на Радамес е коронна. Сондра Радвановски е едно от водещите вердиеви сопрани в света днес. В ролята на Амонасро е известният френски баритон Людовик Тезие. Амнерис е руското сопрано Ксения Дудникова, която дебютира в Париж преди две години в ролята на Кармен. Върховният жрец е Дмитрий Белоселски, фараонът – Соломен Хауърд. Диригент на спектакъла е Микеле Мариоти.

Йонас Кауфман и Елина Гаранча в операта „Парсифал“
В предаването на 27 ноември от 20 часа звучи и второто действие от операта „Парсифал“ с Йонас Кауфман, Елина Гаранча, Людовик Тезие и др. Записът е от април тази година от спектакъл на Виенската държавна опера.

Snimki: Vincent Pontet / OnP, wiener.staatsoper / ФС
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Подкасти от БНР