Eмисия новини
от 13.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„Новини с добавена стойност” с Иво Балев: Д-р Франкенщайн от Женева

Снимка: Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

Ами че добър ден бе, уважаеми радиослушатели, здраве желаем във всяко едно отношение, скъпи съучастници. Отново сме заедно, отново слушате “Новини с добавена стойност” - бюлетин, в който джуркаме новините в техния исторически и културен контекст, за да издълбаем някоя и друга гънка в меандрите на нашия мозък.

Как ли оцеляхме тая тежка година с 3 броя избори за парламент, че и за президент плюс балотаж! И пак хвърчи инфлацията - на пари и на идеи. И пак ни плашат с Виденова зима, ама ние не сме чак толкова плашливи. Нас коронавирусът не ни плаши, камо ли някаква гладна и студена зима.

А вирусната пандемия продължава да свирепства по света и у нас. Особено у нас.

По едно време така се омърлуших, че писах някъде из медиите като един Пърси Шели:

Виж - платото целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща,

Лицето ти във маска се превръща,

ала не ме целувай ти!

Ех, целувките едно време ги раздавах като бонбони на Хелоуин, даже някакви трикове си измислях, за да размятам повече белтъци и целувки, ама сега хич даже не се изкушавам от тия рискове на близкото общуване. Аз да речем съм надмогнал тия пориви на бърните и плътта, ала младите нехранимайковци доста зор сигурно виждат, за да си озаптят мерака за скъсяване на дистанцията. Като видят някоя сладка муцунка, някой шугърфейс, някое ангелче - сигурно много им се целува.

Тоя Пърси Шели с вълната и синевата, е поет-романтик от Британската империя, писал си метафорите и алегориите в началото на 19 век. Той много обичал да се целува с млади женички и с Мери Шели, авторката на “Франкенщайн”.

Мери Шели му е втората жена, първата я зарязал бременна, като преди това я откраднал от баща ѝ 16-годишна. Две години след като я зарязал, първата му жена се удавила от мъка, понеже така и не ѝ потръгнал животът.

Пърси Шели като цяло бил голям нехранимайко, имал страшен мерак да профука състоянието на семейството си - стара британска аристокрация. Накрая самият той се удавил край бреговете на Италия, но не от мъка като първата си жена, ами защото поемал необмислени рискове.

Това са истории на повече от два века, затова не звучат чак толкова трагично, ала ако се огледаме наоколо, ще видим подобни примери на смъртоносно лекомислие - не искаме да ги посочваме конкретно, защото днешните трагедии измъчват близките на пострадалите, та дори и нас, дето не познаваме жертвите.

Нас ни заливат вълните на корона-пандемията, а пък нехранимайкото Пърси Шели го удавила средиземноморска вълна, преди да навърши 30. В краткото си земно съществуване успял да съсипе живота на не едно младо момиче и добре поне, че написал някое и друго значително произведение, като например онова за върха, дето целува синевата и вълна вълната гони, и прегръща.

Втората му жена Мери Шели, макар че и нея похитил млада-зелена, все пак прокопсала. Тя поживяла повече от именития си съпруг и даже малко го е позасенчила от гледна точка на изминалите векове. Франкенщайн и досега е популярен - филми за него снимат и проекти проектират.

Ето как станала тая работа с най-известното чудовище на света.

На Пърси Шели един от дядовците починал и младият поет най-накрая се видял в пари. Семейство Шели грабнали паричните знаци и заминали за Швейцария да си пишат разни работи, без да излизат от Зоната на комфорта.

Веднъж Пърси и Мери Шели се събрали с лорд Байрон в една вила на Женевското езеро и се хванали на бас кой ще напише по-страховита история. Между другото Байрон и той е страшен развейпрах, но за него ще си говорим друг път.

Байрон и Пърси Шели надраскали там кой каквото си намислил, а неопитната Мери си блъскала главата и нещо не можела да си измисли сюжет. То не е проста работа!

Обаче една вечер се сетила за следното псевдонаучно откритие.

Еразъм Дарвин, това е дядото на Чарлз Дарвин, твърдял, че ужким вдъхнал живот на парче фиде посредством електрически ток. Това най-сериозно - то не е научен факт, но е исторически документирано. И с това фиде в главата младата Мери Шели доразвила идеята как някой си д-р Франкенщайн от Женева вдъхва живот с електрически ток на труп, той става и почва да прави поразии.

И така си написала романа, дето толкова зрелищни екранизации има във века на киното. И тука има една тънкост - чудовището на Франкенщайн в романа няма име, но в световното съзнание това създание отнема името на създателя си и днес казваме Франкенщайн на самото чудовище, не на доктора от Женева.

И в наши дни ги има такива доктори като дядото на Дарвин, дето виждат съживено фиде във ваксините или като д-р Франкенщайн от Женева създават политически чудовища, които после излизат от контрол.

И в такива случаи наблюдателите на тези процеси отсъждат: нашето общество създаде един Франкенщайн!

Пътят към злото е кратък и лесен, драги слушатели, то се намира на две крачки от нас - това го е казал един поет от Старата ера, преди хиляди години. И неговите думи са извървели всичкия тоя път през хилядолетията, за да ни покажат, че лесно нема, както е казал шопът.

Пазете се от лоши доктори и ходещи политически трупове, скъпи съучастници - на преговорите за новото правителство видяхме зомбита от Виденовата зима!

А на почтената промяна даваме някой и друг месец толеранс.

Пристига от Женева Франкенщайн

и ми разтяга шменти и капели;

аз казвам на швейцарски: твърдо найн!

И слагам във бидоня прясно зеле.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени

Подкасти от БНР