Eмисия новини
от 11.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Кои са ценните архитектурни образци, попаднали в обобщението “соц“

Снимка: sofiaplan.bg

Големите и видими сгради и комплекси, строени в България след 1944 г., обикновено са слагани под общ знаменател с етикет "соц" и "комунистическо наследство", без да се отчита фактът, че сред тях има и ценни образци на времето си, отразяващи локално глобалните културни и архитектурни явления през ХХ век.

Все по-често този архитектурен слой в България е подложен на сериозни трансформации, водещи до обезличаване или разрушаване. Всички музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и все още далеч от патината на наследството от предходни периоди – като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например.

На базата на изследване, възложено от “Софияплан“ на екип от Университета по архитектура, строителство и геодезия, е изготвен йерархизиран списък на ценни образци на българската следвоенна архитектура на територията на Столична община.

Темата коментира в “Нашият ден“ Даяна Николова, архитект с профил „културно наследство“ в екипа на “Софияплан“ и координатор на проекта „Ново архитектурно наследство“:

“Нашата цел, като звено, занимаващо се със стратегическото и пространствено планиране на общината, беше да предприемем реални стъпки за дефиниране на образците от този слой, да му дадем плътност и да имаме малко по-ясно очертание на това – кое от периода след 1944 г. представлява ценност."

Темата коментира в “Нашият ден“ и гл. ас. д-р арх. Анета Василева, архитектурен критик от WhATA и преподавател в УАСГ.:

“Т.нар. "ново архитектурно наследство" всъщност попада в обсега на наследството от най-ново време, което дори като такова е дефинирано в Закона за културното наследство. И нашата инициатива се явява продължител на дългогодишни усилия – както професионални, експертни, така и граждански инициативи, които са в посока оценка, припознаване и по някакъв начин защита на определени образци и ключови сгради от този период.

Обществото реагира примерно при събарянето на сладкарница “Феята“, или на хотел “Сердика“, или на ресторант “Ропотамо“. В същото време много институции, експертни организации в годините са имали свои инициативи в тази посока. Например Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство с Международния европейски проект “Атриум“, който обхващаше архитектурата на тоталитарните режими от ХХ в. и други подобни активности."

Ново архитектурно наследство

"Инициативата беше стартирана преди около две години, именно във връзка с програмните документи и намерението на “Софияплан“ да разшири представата и обхвата на културното наследство и да го включи като поредния пласт в многообразния град, който те чрез много свои проекти и инициативи се опитват да дефинират и да въведат. Можем да сметнем, че стартът беше някъде малко преди пандемията, а в края на 2021 г. вече представяме официалните резултати.

Брой на архитектурните обекти със статут “културна ценност“

Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ:

“Все още не можем да отговорим на въпроса за броя на обектите, но сме по стъпките на този отговор. Самата инициатива вече се разпростира извън София, защото периодът е оставил следи не само в София, но и в цялата страна. Почти във всички градове всъщност сериозно е променена материалната среда в повечето от българските селища в този период.

Не всичко заслужава да бъде третирано като “културно наследство“, но с нашата работа целим да се опитаме да разсъждаваме по този въпрос и да правим предложения – кое от построеното през този период има качества да бъде причислено към архитектурните или урбанистични ценности в България."

Критериите

"Те трябва да бъдат такива, каквито са за останалото културно наследство. Когато излъчваме кандидати, ги анализираме и оценяваме със системата от национални критерии, която се прилага за всички останали обекти."

Темата коментира в “Нашият ден“ арх. Петър Петров – директор на НИНКН.

“Динамиката на съвременния живот променя тези сгради. От една страна, заради инициативата на техните ползватели, от друга, заради изискванията на законите. Законът за енергийната ефективност изисква тези сгради да отговарят на определени топлотехнически и енергийни качества, което много често налага поставянето на топлоизолация около техните фасади, понякога те се променят до неузнаваемост. Единственият начин тези сгради да не бъдат променени в момента с изискванията на този закон, е да бъдат поставени под защитата на Закона за културното наследство."

Начинът

"Има серия дейности, които могат да бъдат предприети, например като колегите, които се намесват в тях, се съобразят с качествата, които ще бъдат определени в резултат на тези проучвания, за да могат те да запазят своя архитектурен облик и специфика."

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимки: sofiaplan.bg
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Подкасти от БНР