"Трябва да сме реалисти и да сме критични без значение коя партия идва или си отива от управлението. В дискусията отсъстваха елементи на културна политика, европейски документи. Финансирането беше представено като цел, а то е средство. 1% е желание на сектора от дълги години. Предизвикателство е готовността на средата на се реформира и да скъса с някои от елементите на културна политика".
Коментарът пред БНР е на Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Тя посочи и някои неточности, изнесени в дискусията, които са подсказали невежеството на участници в преговорите за културна политика.
Андреева подчерта, че не е бил засегнат икономическият принос, "който е основа за извеждане на сектора като национален приоритет".
"Отсъства и работният план за култура на ЕК и стратегическите приоритети на ЕК, а по тези елементи сме страна членка и трябва да се съобразяваме... Изпусна се същностен елемент. Когато говорим за промяна на нормативната уредба, през последните години се случваха изключителни лобизми. Затова предлагаме обществен борд във всяка една от комисиите с експерти, които се сменят за различните закони. Гражданското общество, съсловните организации трябва да са страна, за да няма моделиране на законодателството в последния момент", допълни Андреева в предаването "12+3".
По думите ѝ в областта на филмовата индустрия процесът е изпуснат.
"От ден първи за промяна трябва да влезе нормативната уредба за филмовата индустрия. И изваждане на неработещи текстове, които предизвикаха нулева година за българското кино... През последните месеци проблемите на българското кино се задълбочиха сериозно".
Според нея националната стратегия за култура трябва да бъде преработена, тъй като сегашната е "недобре написана с обхват, който не отговаря на реалностите в сектора".
Интервюто с Диана Андреева можете да чуете в звуковия файл.
